Добрич ще се поклони на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 юли 2009-та се навършват 172 години от рождението на най-великия герой на България. Тържеството започва в 11.00 часа пред паметника на Левски в Добрич - до черквата Свети Георги. Организатори са кметството, Общински комитет на името на Апостола и Общобългарски съюз "Добруджа".
В поклонението по традиция се включват управляващи, общински съветници, почетни граждани на Добрич, общественици. Гражданите също са поканени да поднесат цвете и да изразят признателност към паметта на проповядващия свобода и независимост.
Васил Иванов Кунчев, известен като Левски, Дякона, Апостола, е роден на 6.07.1837 по стар стил, 18-ти юли по нов и е обесен на 6.02.1873 или 18.02.1873 година.
Извадки от известното като "Джобното тефтерче" на Васил Левски гласят:
"[1872, преди април?]
1. Да си приготвят човек от [в]сяка страна, готов за пре[д]ставител, дето се повика да разгледва народни работи, върху които ще бъде упълномощен от мястото си, и да гласоподава.
2. Да се събират каси под какъвто вече вид можат, от които пари ще се улеснява и пре[д]ставителят докато отиде и да се върне.
3. Да се приготвят някоя и друга къща или хан, т. е. място у наши хора, дето да се намира за [в]секи ден по малко сено и ечемик, та кога замине наш човек със знакът си, по коетоще се познава, че е наш човек, и тогава ще се приима в такова място, щото да не бъде пред очи на правителството, пък за каит[ене] на тескерето му показа щем му как; таквиз места тряб[в]а по-скоро да се приготвят, че не дай, боже, ако би се компромитирал някой да има място за укриване; също и оттук за на друго място.
4. Да се привързоват град с град, село съ[с] село, с по един човек по-разбран и безстрашлив, който ще работи по вишегласието на техните си; ни една дума няма право да изрече, докато се не пита от техните си и да му подпишат.
5. От едно място на друго, коги се изпраща пратеник с писмо, или като тъй, без знакът да се не приима и да се не изпраща, защото може да се случи някоя измама. Па и от същите работници днес е доб[ъ]р и постоянствува, а утре може не? Имаме примери.
6. Тряб[в]а да се издирват войводи, били учени или прости. Има ги! Като дето са хайдутували по година-две и повече; на които и ще се казва по нещо според човекът, а комуто не е никак за казване спроти неговите слабости - като в пиянство, или тайна не може да удържи, или не чувствува никак от такова нещо, то за таквиз тряб[в]а да им се бележи мястото, дето живеят, щото, когато потряб[в]а, да го знаем де е.
7. [В]сичките дейци в градът тряб[в]а да се разподелят в работата, кой за каквото може, като например: един има влияние между гражданите и чорбаджиите, други - между селските учители, чорбаджии и пр. [В]сичките да се прибират в една точка, и от време на време да им се иска работата; също и градовете ще предават работата си в друга по-голяма точка
Кажи ти на издайници ни, че знаем делата им, които те извършават, да трепят войните ни.
Сбогом и пр.
Чуй, мамо, как затръбява тойзи глас за кървав бой, но вишний нек ни защищава, както прави всегда той.
Сб[огом]!"
Това са едни от последните редове... Малцина са знаели, че при обиколките си Левски е бил с отворена рана, която е опрерирана в Букурещ, но така и не е успяла да се затвори.
