За пътешествията, хората и думите през погледа на една мечтателка
Нона в страната на чудесата
94541
Нона в страната на чудесата
Нона в страната на чудесата
Тя е млада, руса, усмихната. Тя е пътешественик по природа и мечтател по душа. Тя е Нона. Нона Нейчева от Добрич или както я познават повечето – Nonaa Nеy от Фейсбук. Гостува ни в студиото на Дарик, за да ни разкаже за пътуванията си по света, за обичта си към хората и думите, за предстоящата книга, която замисля да издаде с пътеписите си от Фейсбук.
„Обичам да пътувам. Хората си мислят, че за едно пътуване трябва голяма организация и много финанси, а всъщност то може да бъде много спонтанно и бюджетно. Напоследък започнах да пътувам често сама и открих, че това също е едно много зареждащо преживяване” – споделя Нона. Обиколила е много места по света, но сред най-екзотичните й преживявания е миналогодишното посещение на малкия остров Gili Air до Бали, където липсвал път, но е видяла джунглата.
„Няма значение къде си, важното е с кой си. Била съм на много красиви места с недобра компания и не съм си прекарвала добре. С времето разбираш, че дори да отидеш на някакво невероятно тъпо място, но с готини хора, ще те зареди повече” – казва Нона.
В промеждутъците между пътуванията, когато открадне време за родния Добрич, се чувства доволна и щастлива при корените: „Много обичам Добрич. Според мен хората тук имат една специална енергия, малко са въздушни, реят се във въздуха, но са много добри. Отличават се от километри и наистина са по-специален тип, наистина са йовковци – гледат по-навътре и по-надълбоко. За мен Добрич наистина е много специален”.
За таланта й да описва преживяното, срещите си с хора, места и събития казва простичко: „Всичко започна когато тръгнах да пътувам сама, да живея в чужбина и да споделям с хората това, което виждам. Всичко започна от един разказ за една червена лампа на моята съседка в Берлин, с която пиехме вечер бира. Имах щастието Боряна Антимова да го прочете и да ме насърчи да продължа да пиша. В момента събираме тези текстове заедно с Боряна Антимова и Сашо Белчев и работим върху създаването на книга”.
След ден – два Нона отново тръгва на път. Предстои й пътуване до нейното любимо място – долината Цилертал в австрийските Алпи. Описва го като точната противоположност на Добруджа. „Там хората са планинци , много затворени и отдалечени от цивилизацията, но когато се запознаеш и общуваш с тях, разбираш, че не си познавал човеците преди това” – разказва Нона.
За българите в чужбина казва, че това, което им липсва е самочувствието. „Не смеем да говорим за България и колко ни е хубаво тук. Може да нямаме много, но хората са много ценни и общата ни култура е на много високо ниво. За жалост това не го оценяваме и сякаш се притесняваме да кажем откъде сме, за което аз нямам обяснение. Аз винаги се тупам в гърдите да кажа откъде съм. Преди много неща ме дразнеха в България – улиците, много политически въпроси, но Бали беше една от дестинациите, които наистина ме промениха вътрешно.Там виждаш как хората в най-голямата мизерия са страшно щастливи. Това те променя много и започваш да цениш други неща” – разсъждава Нона.
Питам я какво иска от живота. Отговаря ми без да се замисля: „Искам хубави хора около мен и искам да пътувам. Странното е, че когато човек не иска много от живота, тогава нещата идват при него”.
За думите и хората казва, че са центърът на нейното съществуване. Домът също е сред важните неща за Нона: „Трябва да имам някъде пусната котва и в същото време да пътувам много”.
Пожелаваме й го. Попътен вятър, Нона – да срещаш добри хора и думи по пътя си. Ние ще държим здраво котвата, до следващото завръщане.
Дарик Добрич
Цялото интервю с Нона Нейчева можете да чуете в звуковия файл:
