На 14 септември се отбелязва църковният празник Въздвижение на Светия кръст Господен. На празника се възпоменават събития извън евангелския кръг, от значително по-късно време. Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение.
Православната църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
На Кръстовден се спазва строг пост.
На 14 септември 407 г. Св. Йоан Златоуст предал Богу дух, но заради празника Кръстовъздвижение Църквата почита паметта му един ден по-рано - на 13 ноември.
В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита с украса от кръст върху него. Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
