Екипът на Художествена галерия - Добрич подреди изложба „Памет за едно поколение“. Тя е посветена на четирима добрички художници от едно поколение - Ангел Иванов /1925 - 2014/, Драгни Цветков /1927 - 1999/, Съби Георгиев /1925 - 1994/ и Филип Филипов /1925 – 1994/. Официалното откриване е в 17.30 часа.
Творците не са между нас, но тяхното изкуство е оставило следа в артистичния живот на града, отбелязват от галерията. Те са едни от основателите на Дружеството на художниците в Добрич, създадено преди повече от петдесет години, за да откликне на духовните нужди на хората.
Показаните платна са от фонда на галерията и са пример за реалистичните традиции на живописната естетика в българското изкуство в периода 60-те 80-те години на миналия век. Подредени в изложбената зала съжителстват хармонично.
В картините на Ангел Иванов самотата е породена от оставените на брега рибарски лодки, съхнещите в здрача мрежи и огромното синьо, което ги смалява. В платната си Драгни Цветков разказва за безкрайността на добруджанската земя. От творбите на Съби Георгиев лъхат спомени, мечтателност, отблясъци от вчера, запазени в строгите форми на сградите, а Филип Филипов минава с четката си в покрайнините на града, рисува схлупените кирпичени къщички и се спуска към балчишкото море, удивен от света около себе си.
„Човек така е устроен, че рядко поглежда назад в миналото. Забързани към утрешното, забравяме, че нашите предци от близкото и далечно минало са открили духовни места, където, като в оазис, да поспрем и заредени с вярата, че изкуството е продължение на живота, да вървим напред.“ Водени от тази идея, екипът на галерията припомня за тези четирима творци от едно поколение, влюбени в живота, които разказват в платната си с преклонение за своето време, за родния град, добруджанската природа и морския бряг.
Творците не са между нас, но тяхното изкуство е оставило следа в артистичния живот на града, отбелязват от галерията. Те са едни от основателите на Дружеството на художниците в Добрич, създадено преди повече от петдесет години, за да откликне на духовните нужди на хората.
Показаните платна са от фонда на галерията и са пример за реалистичните традиции на живописната естетика в българското изкуство в периода 60-те 80-те години на миналия век. Подредени в изложбената зала съжителстват хармонично.
В картините на Ангел Иванов самотата е породена от оставените на брега рибарски лодки, съхнещите в здрача мрежи и огромното синьо, което ги смалява. В платната си Драгни Цветков разказва за безкрайността на добруджанската земя. От творбите на Съби Георгиев лъхат спомени, мечтателност, отблясъци от вчера, запазени в строгите форми на сградите, а Филип Филипов минава с четката си в покрайнините на града, рисува схлупените кирпичени къщички и се спуска към балчишкото море, удивен от света около себе си.
„Човек така е устроен, че рядко поглежда назад в миналото. Забързани към утрешното, забравяме, че нашите предци от близкото и далечно минало са открили духовни места, където, като в оазис, да поспрем и заредени с вярата, че изкуството е продължение на живота, да вървим напред.“ Водени от тази идея, екипът на галерията припомня за тези четирима творци от едно поколение, влюбени в живота, които разказват в платната си с преклонение за своето време, за родния град, добруджанската природа и морския бряг.
