Производството на мед в България расте, увеличава се износът на продукта, заяви в Добрич Ганчо Ганев - председател на Националната браншова асоциация „Български пчеларски съюз". През 2010 година в България са произведени 12-13 хиляди тона мед. Изнесеното количество възлиза на 7200-7700 тона, което е с 1500 т. повече от миналата година. Увеличеният добив се дължи на засиленото отглеждане на рапица в последните години. Рапичният мед е първият, който пчеларите прибират и до края на юли м.г. са били експортирани 1000-1500 тона.
Изкупната цена на сладкия продукт се движи между 3.80 и 4.20 лева за кг. и се очаква т.г малко да се увеличи, в зависимост от търсенето на европейския пазар. Прогнозата е цената бавно да расте през следващите 2-3 години.
Около 700 хиляди са пчелните семейства в България. Има перспектива за българския пчелен мед, тъй като страните - големи износителки имат затруднения, коментира Мариян Димитров - мениджър от добричкото село Бранище. Става въпрос за големите вносители в Европа от Южна Америка, Индия и други азиатски райони. Това е възможност за България да остане с добри позиции на европейския пазар.
Сред проблемите в сектора за 2010 година браншовиците посочват завишеното водно съдържание на продукцията /над 20% при нормални 16-17/, което е влошило качеството й. Причината са неблагоприятните метеорологични условия. В Добруджа, където се произвежда една трета от меда в страната, има и друг реален проблем - развитие на гнилцови заболявания, при които кошерите трябва да се изгорят.
Напоследък в някои райони на страната е наблюдавана завишена смъртност - над 10%, които се приемат за горна граница. Има сигнали от Шуменско за опразнени кошери, случаи има и в Добруджа. Според европейски експерти синдром на празния кошер няма, има недобре свършена работа от пчеларите, заяви Стойчо Стойчев - областен координатор на асоциацията.
Браншът търпи и други негативи. За пореден път пчелари се оплакаха, че земеделските производители не спазват правилата по нормативни актове при пръскане с торове. 10-14% от пчелите умират от отравяния при торене, каза Ганев. По думите му обаче тези въпроси започват да се урегулират.
Ганев съобщи още, че бюджетът на Националната програма за развитие на пчеларството /2011-2013/ е увеличен три пъти в сравнение с периода 2008-2010-та и е 7,3 млн. лева за година. Директно при пчеларите отиват над 6 млн.лева. България заедно с още 5-6 страни членки на ЕС има най-високото финансиране по тази програма. Европейската субсидия на брой пчелно семейство е 2.71 евро. Заедно с националното доплащане сумата става 10.50 лв.
Увеличен е износът на мед от района на Добруджа, каза още Мариян Димитров. През 2010 година са изнесени над 2000 тона. Наблюдава се подем в бранша и желание за повече инвестиции, смята той. Средният добив в Добруджа е 35 кг. от кошер, характерните видове за региона са мед от рапица, кориандър и слънчоглед. В Добричко има 50-52 хил. пчелни семейства. 1000 са регистрираните пчелари, но над 2000 души се занимават с дейността.
В Европа има 28 милиона пчелни семейства. Пчеларите са 700 000, но само 3% професионалисти държат 33% от бизнеса, за останалите пчеларството е хоби, подчерта Ганчо Ганев.
Основен пазар за българския мед е Германия - там изнасяме по 2-3 хил.тона. Сега българинът яде годишно по 600-650 грама, докато преди време потреблението е било около 400 гр. За сравнение в Германия за 1 година на човек се пада по над килограм мед.
Българският държавен стандарт за меда е създаден в началото на 70-те години на миналия век и е бил по-строг, отколкото европейският. В България все още се работи по него и затова няма големи проблеми при износа за Европа. Няма нужда от нов БДС за меда, важното е сегашният да се спазва, коментира Ганчо Ганев.
В прикачения файл чуйте още от Ганчо Ганев и Мариян Димитров:
