На 23 октомври Стария Добрич ще празнува 30 години. Едно от любимите места на добричлии бе избрано от тях за символ на града с гласуване по време на изложбата "България на длан", която гостува преди няколко години в Историческия музей. Попитани кое биха предложили да се пресъздаде от града в експозицията с умалени макети на забележителности, местните хора избраха именно Стария Добрич. Причините сигурно са много - часовниковата кула, която се издига високо, уникалната атмосфера с аромат на дърво и гевреци, прохладата под дъбовете, спокойствието и не на последно място занаятчийските работилници.
В сайта на общината етнографският комплекс е описан така: "Представя архитектурата, бита и стопанското минало на град Добрич от края на ХІХ и началото на ХХ век. Има за цел съхраняване и развитие на традиционните добруджански занаяти, бит и култура. Гостите на комплекса имат възможност да се запознаят с производствения процес на традиционни български занаяти - терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство и др. На територията му действат геврекчийница, бозаджийница, кафене. Атрактивна за гостите е възможността да участват в направата на керамични изделия - битова и декоративна керамика, да посетят кафенето и да опитат традиционното бяло сладко, бозата и виното с изключителни вкусови качества."
Сигурно усещате, че информацията не е много актуална - особено онези, които като мен посещават често Стария Добрич и имат добри впечатления за местата. За бъдещето на комплекса разговарях с майстора Георги Колев, който освен като шапкар е познат и като оператор, фотограф и журналист, както и с един от тримата проектанти на комплекса - арх. Витлеем Чалъков.
Според архитекта от 23 работилници, които са останали от 26-те първоначални, сега по предназначение, решено при създаването, работят едва 7-8. Замисълът беше, казва Чалъков, да създадем етнографски комплекс, който да представя отмиращи занаяти. Той разказа, че преди 10 ноември 1989 г. Стария Добрич е бил едно предприятие с управител, домакин и продавач; майсторите са били на заплата, като работата им е била да забавляват туристите и посетителите, а произведените от тях уникати са се продавали в специален център (където сега е Историческия музей).
Сега, работилниците се дават на концесия с договори, които имат основно задължения за майсторите и не им дават почти никакви права. Естествено не може да се върне положението от преди 10-ти, ясно ни е, казват майсторите, но искат от общината да намали финансовата тежест върху тях. (За справка можете да погледнете кой да е концесионен договор в сайта на общината - в сесията на 16 септември предстои да се дадат работилниците плетачница и бъчварница). Хората от Стария негодуват, че от общината не поемат никакъв ангажимент за почистване от бурени, паднали листа, на олуци, покриви и общи площи. Знаете ли, че срещу сладкарница "Пчела" има лапидариум с уникални каменни находки, открити при разкопки из Добруджа? - пита ме арх. Чалъков. Не, не знам. Ами никой не знае - казва той, защото не се вижда от треволяци.
Пак той ми разказва за съдбата на кметската къща - двуетажната постройка, която е в ляво на прохода, който е направен в последствие към вътрешната улица с художествени ателиета. Тя е представяла градския бит - тоест като Етнографската къща до храма "Свети Георги", но всичко е разграбено през годините. Дори за кратко по време на кметуването на Лъчезар Росенов е била разпределителна за руски проститутки. Специално направени столове за кафенето и гостилницата, по подобие на автентичен 100-годишен стол, е било решено от някой си общински служител да идат във Филиповата кръчма в Красен за някакво откриване и не са се върнали.
Тоест излиза, че както горите, природните ни паркове и плажовете ни, благодарение на еднолични решения на някой си и безхаберието на всички други, са затрити много ценности.
Ще попитате навярно, тези, които се оплакват, не търсят ли начин за разрешаването на проблемите им. Търсят. Писмо с идеи, оплаквания и намерения от майстори от Стария Добрич и сега, в този момент се намира на нечие бюро в общината. Апаратът ни е тежък, казва Георги Колев - и кметството и общинският съвет. Ето, в Златоград не знам как, но е направен такъв комплекс за занаяти, там е и прекрасният ни майстор на гайди Петър Лазаров, който си го спомня знае за какво става дума.
И сега сме изправени пред това, че се спазват старите предписания за Стария Добрич - тук да има тъкачница, там ателие за цветни метали, а това че от години няма майстор тъкач и ножар никой не поглежда. И в работилницата се настанява някой, който може и да има добри намерения, но не тъче, а просто препродава купени от пазара в Димитровград неща - за да може да плаща непосилния наем. За хора, гледащи семейства, Стария Добрич е абсурд - би могло да издаяниш само ако си на пенсия евентуално.
И като че ли самите управници не влизат в комплекса и не усещат това - отмирането му. А колко красиво би било ако в кметската къща, където има голяма зала, а имаше и оборудвана кухня, казва арх. Чалъков, градоначалникът направи приемна за официални гости и наистина да им се сервира турско кафе и бяло сладко... А каква сладкарница с ръчно правени бонбони и други лакомства и истинско турско кафе на пясък съм виждала във Велико Търново!...
Георги Колев каза, че предстоят подобаващи празненства за тази "световноизвестна улица" Стария Добрич. Неговата тетрадка за впечатления е събрала мненията на хора от 58 държави, сред които футболистът Боби Чарлтън и режисьорът Франсис Форд Копола, посетили чаршията. Сега е време общината да реши иска ли да го има този комплекс или не. И ако го иска - във важната му 30-годишна възраст да каже какво ще го прави.
Чуйте разговора с арх. Чалъков и Георги Колев в звуковия файл.
