1806 г. Великобритания окупира нос Добра надежда. Носът се намира в южния край на Капския полуостров в Южна Африка, на около 50 км южно от центъра на град Кейптаун. Погрешно от някои е приеман за граница между Индийския и Атлантическия океан. Най-южната точка на Африка е Иглен нос, на около 200 км по-източно.
Първият европеец, заобиколил носа, е португалецът Бартоломео Диас през 1488 г. По онова време португалски експедиции са изпращани да проучват африканския бряг все по-южно. С такава експедиция Диас стига до южния бряг на Африка. Историята разказва, че той първоначално нарекъл носа Кабо Торментосос (Нос на бурите), но португалският крал Жуау II променя името на Кабо де Бона Есперанса (нос Добра надежда), тъй като това откритие дава надежда, че ще бъде открит морски път до Индия.
През 1797 г. влошеното финансово състояние на Обединената Източно-индийска компания намалява влиянието на холандските търговци и позволява на войските на Британското кралство да завземат региона на Нос Добра Надежда. Холандия е превзета от войските на Наполеон Бонапарт и новосъздадената Батавска Република вече не е обвързана с британците. След подписването на Амбиенския мирен договор през 1802 британците трябва да предадат страната на Холандия, но през 1806 г. те отново я завземат и наново основават тук британска колония.
Британците укрепват границата на новата колония, а земите отвъд нея бързо биват завземани от белите заселници. Отмяната на робството от Британския парламент през 1833 г. отнема поминъка на много селянин. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с англичаните кара много селяни (около 14 000) да се отправят към вътрешността на континента, където основават свои държави, най-известните от които са Трасвал и Орания.
1829 г. се състои премиерата на „Фауст” от Гьоте. Драмата е била публикувана в две обособени части-Faust: der Tragödie erster Teil (първа част) и Faust: der Tragödie zweiter Teil (втора част).
Любопитен факт е, че специалисти по немската литература смятат, че „Фауст” е може би най-великото немскоезично произведение, както и най-голямото произведение на Гьоте. Първоизточникът на Гьоте е старата немска народна легенда за доктор Йохан Фауст, продал душата си на дявола.
1853 г. се състои премиерата на операта „Трубадур” на Джузепе Верди в Рим.
След постановката на „Риголето”, Верди се връща в Бусето, за да работи над нова опера. Пиесата, която композиторът избира е „Трубадур” - дебют на младия испански драматург Антонио Гутиерес. Той се обръща към Салваторе Камарано с молба да напише либретото. Камарано умира преди да завърши „Трубадур” и либретото е дописано от Бардере през 1852 г. Верди написва музиката за 29 дни.
Успехът съпътства „Трубадур” още от първата постановка Театър „Аполо в Рим. Тибър, излязъл от бреговете и залял съседните на театъра улици, не спира публиката, жадна да чуе новата опера на Верди. От девет часа сутринта многобройна тълпа обсажда театъра. Спектакълът предизвиква общ възторг. Скоро след това „Трубадур” е поставен с триумфален успех в Париж, Лондон, Петербург и в други градове на Европа.
„Хората казват, че операта е мрачна и в нея има прекалено много смърт, но в края на краищата животът е пълен със смърт… Какво още има в него”, пише самият Верди скоро след премиерата. Както и в по-ранните си опери, в „Трубадур” Верди не се стреми към пресъздаване на историческата обстановка. Всички събития, които стават на сцената, за него са само повод да пресъздаде ярко и дълбоко душевната драма на действащите лица.
1937 г. Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелитайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7:28:25 часа.
Хюз е не само пилот, той е кинопродуцент, плейбой, ексцентрик, а също и един от най-богатите хора на света. Въпреки че посещава множество престижни училища, Хюз никога не се сдобива с диплома. След смъртта на родителите си, още като тийнейджър, той наследява 17 млн. долара и семейната компания „Хюз Туул Компани”.
Първоначално Хюз използва своето богатство, за да стане филмов продуцент. В началото той е отхвърлен от холивудските професионалисти като поредния разглезен богаташки син. Но двата негови филма, които излизат през 1927 г. се превръщат във финансов успех. Следващите му две киноленти (през 1928 и 1931 г.) дори са номинирани за наградите на Академията.
По това време Хюз придобива съмнителната слава на женкар. В биографията му са записани афери с множество известни жени, а според някой и... с мъже.
През целия си живот Хюз е бил страстен почитател на летенето, пилот и самоук авиоинженер. Той поставя множество световни рекорди, а също проектира и конструира няколко самолета, докато е начело на „Хюз Еъркрафт”. На 19 януари 1937 г. Хюз поставя нов световен рекорд като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди. След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд като завършва за 91 часа околосветски самолетен полет.
1946 г. генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния Изток за съд на японски военнопрестъпници.
Международният военен трибунал за Далечния изток, известен още като Токийски трибунал, се свиква на 5 май 1946 г. и продължава да действа до ноември 1948 г. Целта му е да потърси наказателна отговорност на военновременното управление в Япония.
В периода 1945-1952 г. Япония се намира под властта на американските окупационни власти начело с главнокомандващия съюзническите войски в Тихоокеанския регион ген. Дъглас Макартър. Още през октомври 1945 г. той издава декрет за Петте основни реформи, които трябва да доведат до дълбоки промени във всички области на живота на страната. На първо място е предприето разпускане на армията и флота, съпроводено с чистка в командния състав.
1955 г. играта „Скрабъл” се появява на пазара. Скрабъл е игра на дъска, при която трябва да се съставят думи от отделни букви. Използват се плочки, върху които има написана буква от азбуката, както и броят точки, които тя носи на този, който я е поставил върху таблото. Целта на играта е да се състави дума от плочките, които държи всеки играч, като в същото време думата се съчетае с някоя или някои от думите от таблото.
1966 г. Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия. Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първия премиер-министър на Индия и лидер на „Индийски национален конгрес”.
След смъртта на баща си през 1964 е избрана за депутат в Лок Сабха (долна част на парламента) от „ИНК“, работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато той умира през 1966 г. в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втора в света жена - премиер-министър след Сиримаво Бандаранайке).
Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; пусната е в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция”, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.
На 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от собствените си телохранители. За утрото на 31 октомври премиера имала планирана среща, която очаквала с особено удоволствие - телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов. Тя дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран, които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.
Беант Сингх и Сатвант Сингх били от постовете, разположени на пътя, водещ от резиденцията на премиера към личния й кабинет. Оттам преминава и свитата на Индира Ганди. Разминавайки се с охранителите, тя приветливо им се усмихва. Изваждайки пистолет, Беант Сингх три пъти стреля в премиер-министъра. Едновременно и Сатвант Сингх прострелва Индира Ганди. Убийците били застреляни веднага след това от охраната.
В историята на своята страна Индира Ганди е не само първата жена, заемала премиерския пост, но и умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и международния й авторитет.
1977 г. в Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
Маями е известен с тропически мусонен климат, с горещо и влажно лято и кратки топли зими. Влажният сезон започва някъде през май, приключва в средата на октомври. Маями никога не е отбелязал натрупване на сняг и има само едино записано преваляване на сняг - именно на 19 януари 1977 г.
1983 г. Apple Computer известява за появата на „Apple Lisa”. Това е първият персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка. Компанията е основана на 1 април 1976 г. в Купертино, Калифорния, в Силициевата долина. В продължение на 30 години компанията носи името Apple Computer, докато на 9 януари 2007 г. премахва „Computer” от името си, за да подчертае своето разширение към пазара за потребителска електроника.
Apple играят революционна роля в създаването на персонални компютри още от 1976 г. Микрокомпютърът Apple II създаден през 1977 г. е бил голям хит при домашните потребители. През 1983 г. Apple пускат Lisa - първия персонален компютър с търговска насоченост и графичен потребителски интерфейс (GUI), който от части е дело на Xerox Palo Alto. Lisa също така е и първият компютър, притежаващ хардуерна мишка. През 1984 г. компютрите Macintosh излизат с по-нова версия на удобния за ползване GUI.
През 1982 г. компанията въвежда мишката като стандартно периферно устройство. Първоначалната идея се появява и развива с PARC изследователския център на фирмата Xerox, където се разработва и първия графичен интерфейс. Идеята за графичен интерфейс и мишката не намират поддръжници сред шефовете на фирмата Xerox и в следствие на фирмен шпионаж първата комерсиална система е Apple Lisa, последвана по-късно от популярната Microsoft Windows.
Първата мишка е изобретена от Дъглас Енгълбарт от Станфордския изследователски институт през 1968 г. след множество тестове. Първата мишка, неудобно и обемисто устройство, използва две зъбни колелца, перпендикулярни едно спрямо друго: завъртането на всяко от колелцата предава движението по една ос. Енгълбарт получава патент на 17 ноември 1970 г. за „X-Y позиционен индикатор за дисплейна система”.
Любопитен факт е, че първият компютър, който включва в комплекта симишка, е бил Xerox 8010 Star Information System, представен през 1981 г.
