На 31 юли 2013 година се навършват 145 години от смъртта на воеводата Стефан Караджа. От община Добрич организират полагане на цветя на паметника на героя в 11.30 часа.
Стефан Тодоров Димов - Караджа, е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1847 г. в търсене на препитание семейството му се преселва в Северна Добруджа - първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след 1854 г. в град Тулча. Още с пристигането си в града Стефан се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.
Записва се като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи.
На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград, Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.
