Директорът на Националния филмов център Александър Донев е един от българските кинодейци, които участват от българска страна в Третия международен детски кинофестивал "Алые паруса" (Алени платна) в курорта Албена. В интервю пред сайта на фестивала кинокритикът оценява положително усилията на организаторите му да срещат детската аудитория с филмовите творци и актьорите от кинопродукциите, предназначени за деца. Александър Донев счита, че българското кино е едно от най-живите кинематографии в нашия регион, дори и в Европа. Според него го показват лентите от последните две години, които ще бъдат показани на кинофестивала "Златната роза" във Варна през месец октомври. Защото това са филми, които са обърнати към действителността, към проблемите на ежедневието, имат за свои главни герои най-активните представители на обществото ни - младите хора. Ето и пълния текст на интервюто, направено от Димитър Апостолов, изпълняващ длъжността пресаташе на форума:
Текат последните фестивални дни на «Алые паруса», какви са ви впечатленията от този нов за страната ни детски кинофорум, г-н Донев?
За първи път присъствам на този фестивал, имам впечатлението, че той се развива и още търси лицето си, но посоката, която е избрана, е правилна. Защото в центъра на фестивала се поставя общуването между създателите на филмите и тяхната детска публика. Мисля, че това е много продуктивна посока - от една страна тя дава на авторите възможност за обратна връзка, да разберат какво очакват техните зрители, а от друга страна дава възможност за възпитанието на една нова публика. На една по-взискателна и по-ангажирана към съвременното кино публика. А най-добрият период, в който това може да започне, е точно тази тийнейджърска възраст между 10 и 14 години. Програмата на фестивала е разнообразна и именно такъв форум показва, че понякога и по-стари филми, каквито са българските участници в програмата като "Рицар без броня", "Изпити по никое време", дори и "Госпожа Динозавър" - един филм отпреди 10 години, могат да установят контакти със съвременната публика. Не е задължително в детските филми да присъстват най-модерните технологии, най-съвременните събития, преживявания, дрехи, прически. Много по-важно е тези филми да разказват за вечните неща, които интересуват децата. Това са приятелството, семейството, как да бъдат добри, как да имат повече приятели.
Почти по едно и също време и в един и същ регион на Черноморието се провеждат две значими артистични прояви - празниците на изкуствата Аполония в Созопол и кинофестивалът "Любовта е лудост" във Варна. Има ли за още една такава проява място под слънцето на Министерството на културата. Може ли фестивалът "Алые паруса" да разчита на подкрепата на Националния филмов център като поделение на Министерството на културата?
Да, разбира се! Когато фестивалът е обърнат категорично към публиката , а публика в курорта "Албена" има достатъчно за подобен фестивал, мисля, че с малко повече подкрепа от самия комплекс Министерството на културата и Националният филмов център винаги ще окажат подкрепа за подобно събитие, което е ориентирано именно към бъдещето на българското кино и най-важната част от неговата публика.
На една от срещите ви с децата малък зрител ви изненада с недотам детския въпрос: "В идейна криза ли е българското кино?". Индиректно вие признахте, че криза наистина има с обяснението, че всичко, което го има в действителността, го има и във филмите. Следователно, ако в живота има идейна криза, тя неминуемо се пренася и в киното. А в нашия живот по думите ви има дълбока идейна криза. Но международните награди, които спечелиха през последните години български игрални филми не опровергават ли това ваше твърдение?
Дадох този отговор пред публика, която не е гледала най-новото българско кино. Аз обаче имам привилегията да го познавам, защото ние сме го финансирали, следим етапите, през които минават новите филми, гледаме и крайния резултат. Мисля, че картината на българското кино значително ще се промени след 29-ия фестивал "Златна роза", който ще се проведе в началото на месец октомври. На него ще бъдат показани 24 нови заглавия. Разбира се, нови за последните две години. Една малка част от филмите вече е преминала през киносалоните - това са филми като "Източни пиеси", "Мисия Лондон", "Раци", "Похищение". Част от филмите, които участват в конкурса, са продукция на Българската национална телевизия като "Хъшове", "Малка нощна приказка", който беше показан в "Албена", "Братът на охлюва","Рут". Има и поредица от премиерни заглавия, които за първи път ще бъдат показани пред по-широка публика. Малка част от тях вече имаха фестивални прожекции на "София филм фест". На варненския фестивал "Любовта е лудост" ще бъдат показани също две премиерни заглавия, но повече от една трета - почти половината от останалите заглавия, ще имат едва ли не своята световна премиера на фестивала "Златна роза" във Варна и разнообразието на тези филми, сериозността на темите и високото ниво на реализация ще създадат съвсем друга представа за състоянието на българското кино. И на мен ми е интересно да обсъждаме след това каква е кризата, която съществува в българското кино. Според мен българското кино е една от най-живите кинематографии в нашия регион, а и в Европа. Това са филми, които в голяма степен са обърнати към действителността, към проблемите на ежедневието, имат за свои главни герои най-активните представители на обществото - младите хора, и са направени по един начин, който е обърнат към публиката.
Във Варна се открива 18-ия кинофестивал "Любовта е лудост". С какви очаквания отивате в морската ни столица?
Очаквам един празник, каквото е главното предназначение на фестивала. Това е празник за публиката на град Варна и областта. Фактът, че самият фестивал се случва, е вече едно голямо постижение в тази доста трудна икономическа ситуация. Форумът беше спасен на първо място от варненската публика и от варненската общественост и мисля, че тази подкрепа е изключително важна, защото тя показва, че фестивалът не е някакъв бизнес проект, някакъв каприз, а фестивал, от който хората от Варна и областта имат нужда. Публиката има нужда от този празник и това е знак, че той ще продължи да съществува.
