Дали младите хора още четат книги или отдавна са обявили това занимание за пълна отживелица?
Стажант -репортерът Пламена Джигова реши да потърси отговор из бургаските книжарници и след обиколката си направи следните изводи.
Прибирайки се по обичайния път към вкъщи, съзрях нещо необичайно. Точно до контейнерите за боклук имаше изхвърлено голямо количество книги. Замислих се какво е накарало, който и да било, да изхвърли толкова много книги, дори да са прочетени. Дали статистиките, че младите хора не четат книги, не са просто митове? Прибрах се вкъщи и зададох във фейсбук пространството следния въпрос: „Четат ли книги младите хора?“. Оказа се, че отговорът е положителен или поне е такъв според моите виртуални приятели. Все пак нищо друго освен книга не може да подари вълшебно разказания свят, който в същото време е индивидуален за всяко читателско съзнание.
Тъй като светът в интернет, колкото и реален да изглежда, не ми даде абсолютната възможност, да се уверя в заинтересоваността на младите хора относно книгите, реших да се отбия в някоя книжарница. По пътя в далечината забелязах бургаския писател Недялко Йорданов. Спомних се колко много обичах неговите произведения, когато бях малка. Замислих се какво ли обичат да четат днешните деца, а какъв ли е отговорът що се отнася до порасналите такива? Все пак изборът е индивидуален. Мисля си обаче, че не са много младите хора (да речем тийнейджърите), които биха се захванали да прочетат „На изток от рая“ на Стайнбек или „Престъпление и наказание“ на Достоевски.
Влизайки в книжарницата се насочих към книгите, разположени в най-видимите секции, а именно отделите на най-предпочитаните издания. На пръв поглед веднага се забелязват книгите на Хорхе Букай и на Паулу Коелю. Този тип книги са избирани за четиво предимно сред жените. Съдържанието им предлага лесно разбираема история, в която са втъкани множество простички истини за живота. Подобни издания са хитови през последните години, но има хора, които не биха ги избрали за настолно четиво, именно поради популярността им.
Сред българските книги, които добиват известност сред широката аудитория, са тези на Иво Сиромахов, предпочитан като автор по-често от мъжката част от населението. Неговите издания са интересен феномен, защото са забавни от гледна точка на историята - българска и световна. В тях изопачено и хумористично са представени пътищата, по които са правени някои от най-големите световни изобретения и начините, по които през вековете се е променяло географското положение на множество държави. Не е нужно човек да бъде идеално запознат с историята, за да се забавлява искрено на тези писания. Стилът на Сиромахов напомня на произведенията на Уди Алън. По-нататък в тийнейджърската секция се натъкнах на книгите от сагата „Тwilight“, имаше и куп други романи, разказващи чудновати истории, свързани с вампири и върколаци. Началото на всички тези тенденции, свързани с мистични и магични разкази, бе поставено от книгите за Хари Потър.
Друг вид предпочитани четива са написаните по филм или сериал като например „Стъклен дом“ на Ваня Щерева и романът “TILT” от Любен Дилов-син. Мои приятели признават, че ще им бъде интересно да прочетат книга, която е нашумяла благодарение на филм – такова произведение е „Мисия Лондон“ от Алек Попов. Тенденцията е да се четат книги, свързани с нашумели теми (доказателство е „Фейсбуки“ на Любен Дилов- син). Най-много хора имаше именно в секциите с набиращите все по-голяма популярност книги. Не лиспваше и читателско внимание към изданията от секцията „Езотерика“ и всичко свързано с хороскопи и сънища.
Забелязах множество млади хора, ориентирали се към учебни помагала и университетски издания. Приключвайки с покупката на нужната книга, те се насочваха към рафтовете с нашумели автори. Именно в това се крие обаянието на големите книжарници – влизаш с конкретна цел (закупуване на определена книга), но интересът ти е провокиран от хората, скупчили се около най-четеното. Силно впечатление ми направи, че книги като „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс или „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков не бях изложени на едно от онези показни места. Може би това е причината интересът към тях да е изместен от новите книги. Като това не беше практика само в книжарницата, обект на разсъжденията ми.
По пътя към вкъщи посетих други книжарници, в които книгите бяха разположени по идентичен начин, а разпределението на печатните издания расте правопропорционално на читателския интерес. Факт е, че хората се насочват най-вече към рафтовете с най-видимо позиционираните четива. И все пак класика или не – важното е, че статистиките за нечетящи млади хора, наистина са донякъде митове. Вярно е, че може би популярността на четенето на книги, не е толкова голяма както преди години, но светът на книгата винаги ще бъде различен и някак по-чаровен от интерактивния свят, в който постепенно се пренася днешното общество.
