И отпочна се предпоследният седмоднев от месеца предпоследний на годината последна от управлението Му на Онзи, Що Три Пъти Помоли Се На Девата Венета И Тя От Един Път Отказа Се Съдия Да Бъде.
Облаци черни извиха се над страната с големина на човешка длан. Хората по агората чудеха се защо тъй трудно и тежко е и питаха се, а отговор нямаха. Тогаз излезе Ленторезец Първокопник пред тях и рече им, че бедни са, щото 100 години лявата ръка дърпала е юздите държавни, ама вече лявата ръка отсечена била и към хубаво вървяли всички.
А една дева Венета три пъти помолена беше от Него да откаже се от почести държавни и тя мислеше и чудеше се защо по първи, втори, трети и четирдесет и трети петли от нея отрекоха се ония, що най-много уж обичаха я и защитаваха я в Разнородното събрание.
Отказа се Венета от всичко, но не отказа се от 100 000 гроша награда за труда дългогодишен.
И друг един отказа се, Петър наричаха го и той не речи да понечи държавните почести да вземе и тъй оказа се, че все по-объркано взе да става.
А пък един Николй от племето на босите, дето Босия наричаха го, взе домат и запокити го по един замък...тогаз четиридесет стражи връхлетяха го и в подземията мрачни вкараха го.
И други искаха домати да хвърлят после, но хората по агората малко бяха, щото в страната с големина на човешка длан доматите на лютеница правеха ги, а не на оръжия протестни.
Така дните вървяха си, а Той неуморно конграчулейшъни за страната носеше, но злите сили умовете хорски объркваха и съмнение в тях посяваха.
Тъй до петък стигна се, крава изкукурига, риба излая, куче с крила полетя, а кон свинско филе прояде.
И две радиоизчадия, дето Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се, започнаха предаването „Шведска маса” и злословия думаха, вредом рев, вой и скърцание със зъби настанаха, а родът человечески на гибел телесна и погибление духовно беше предаден.
Двамата лъжешведи започнаха да говорят от самото начало за секторни политики и кохезионни фондове и то по един крайно неуважителен начин към усилията на правителството за все по-пълното задоволяване на потребностите на населението.
Отново припомниха, че в търговската мрежа се продават двете DVD-та „Стоте златни пропуска на Хр. Йовов” и „Стоте златни лакътя на Г.Иванов Го”.
После без никакво произношение радиоизпуснаха унгарския рап „Хошьок” на групата „Миндьороке”. Докато облещените слушатели се чудеха какво става, в ефира се изля и коледна песен в изпълнение на господаря на синузита Джорджано. Светът никога не беше чувал нещо по-разтърсващо. Фондовата борса в село Индже войвода буквално спря борсовата сесия, защото брокерите захвърлиха всичко и избягаха в гората.
Незнайно защо и непозволено от никого издевателството продължи и с арменски рап. През цялото време двамата водещи се смееха като завършени кретени, изтървани от полигон за изследване на поведенческите модели при кретените на средна възраст.
Естествено, пусната беше песен и на Стефифешън, която представи своя версия на нафталинения хит „Коко Джамбо”. Беше... фалшиво.
Затова или за друго позвъни Милен, който призна, че живее в Храма на обречените Меден рудник. Човекът призова да се спре Стефифешън, защото се не траело. Заради този вопъл беше възнаграден с вино.
След него позвъни девицата Йорданка от същия храм и пожела да тегли една... теглилка на водещите, ама не им я тегли. Девойката разказа, че в храма на обречените има много неща да се направят още, но пък призна, че там е по-хубаво за живеене, отколкото в комплекс „Славейков”. И тя взе вино.
След ново обаждане, посветено на генерал Ботуш Каишев, последва легендарната песен „Среща” на „Щурците”, изпята от непресъхващата Стефифешън. Беше... отвратително.
Тогава се заговори по темата „Какъв да бъде и какъв да не бъде новият български патриарх?”
Първи Иван Терзиев позвъни и изрецитира стихотворение за избора на архиерей.
Вълнува се народа за новия си дядо
Пастир Господен кой ще бъде
на българското стадо
Всичко знам за тебе, чадо,
ръка целувай!
Пак ченге съм, мирянино мирувай!
След него Златевсон позвъни, за да каже, че е много ядосан. Младежът призова никакви щатни доносници да не припарват до патриаршеския престол, а да се заточат в манастирите, където да изкупят греховете си.
След него Ники припомни, че дяволът си броял космите на опашката, когато нямал работа, демек със стари ченгета нова църква не можело да се направи.
В този момент вероломно пак прозвуча песен на някакъв музикален антихрист.
Максимовсон и Калудовсон раздаваха вино, а рибата си я изядоха сами и никой не беше нахранен, само имаше напити.
Весо Максимовсон чете словото си, което не прочете на кончината патриаршеска. Обясни защо не заплакал, а Калудовсон се разплака почти, защото нямало никаква надежда в туй слово.
Накрая всички изгубиха надежда, че ще стане ясно защо изобщо го има това предаване.
То свърши, но най-страшното беше това, че водещите му се заканиха да го правят и следващия петък.
