И възцари се безпаметност в страната, колкото една човешка длан и тогава излезе на агората пред хората Онзи, Който На Сутринта Казва Едно, А Вечер Друго, Но Винаги Е Прав, пък рече им:
„Мен по магистралите ще ме познаете и с тях ще ме помните, пък ако не ви се чака, ей, го там чака тройнокоалиционният Станиший.”
И тръбачите медийни йерихонски възвестиха едно „Осанна” пък после друго.
Тъй стигна се до петък и женски крясък и злокобен кикот на хиена възвестиха началото на позорното за рода человеческий предаване „Шведска маса”.
Водещите Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон радиоизпуснаха немилостиво ужасното песнопение на барда от Карнобат Бойчо.
Бойчовото гъгнене и виене изпълни ефира, пък стъписващото му блеене беше определено като поличба за края на света. Хората наскачаха от коли и домове и започнаха да правят несвойствени неща.
Позвъни слушателят Ники, нарече шоуто „умопомрачително” и предположи, че ако Бойчо и Стефифешън изпеят дует, ще се получи „кавар”, което на бургаски диалект означавало „пръдня”. Ники обаче предупреди, че Каварна друго означавало.
Ама и нова песен скверна на Бойчо изля се и тогава позвъни млад човек, който се представи като продуцент и поиска да продуцира Бойчо, защото не бил чувал по-мелодично изпъленние. Сравни го дори и с покойния Майкъл Джексън.
След него позвъни друг младеж и рече, че той и съучениците му избягали от час, за да изкажат съпричастност към Болката на карнобатския певец, защото явно нещо го мъчело и затова той пеел тъй. Накрая извикаха в един глас „Бойчо президент!”
След тях се изказа човек възпитан. Той рече, че слушането на бойчовите песнопения възбуждало в него визуални картини. Дори ги предложи като сценарий за клип.
Слушателят сподели как във фантазиите си вижда Бойчо и Стефифешън ръка за ръка на моста в морето, вървят бавно, Стефи се дърпа нещо, Бойчо пее песента „Танцувам блус” и по-специално куплета „Последен блус” и тогава скачат в морето, а камерата показва перки на кръжащи в морето акули.
Възмутен слушател се закани да докара радиофекалка, защото предаването зацапало ефира.
След него бат Коста сподели, че заради карнобатския бард светофарите блокирали и му се искало да излезе от таксито и да разкъса дрехите си, ама били служебни и се възпрял.
Радо Русев порица водещите, че радиоизпускали такива болни хора и ги смъмри, че са прекалили, а те двамата само се хилеха, като изтървани.
И настъпи време за поезия в културното предаване „Шведска маса”. Тогава беше изчетена поемата „Стотици хиляди предтечи”на Друми Нейчев от село Гълъбец. Беше истински поетичен кошмар, но въпреки това Максимовсон я издекламира цялата:
„Стотици хиляди “Предтечи”
В памет на жертвите и мъчениците на комунистическия терор
Преди две хиляди години в библейска Юдея
Йоан Предтеча и Кръстител
предсказа, че идва Спасителя на човечеството –
Иисус Христос – Син Божий.
Но демонът цар Ирод нарежда да го обезглавят!
Две хиляди години по-късно
стотици хиляди български предтечи
предсказаха, че идва нашествието червено –
злото нечувано, червено, наречено комунизъм!
И през лето 1944 месец септември
това червено зло, по-лошо от чума,
връхлетя над свободната ни родина.
За броени 45 години опустоши прекрасните ни села,
унищожи 70-милионното ни скотовъдство,
прогони и ограби 4-милионното ни селско население,
а стотиците хиляди предтечи наши
натика в лагерите на смъртта, като Белене и др.
Там те бяха унищожавани по руски метод –
при непосилен труд, глад и студ,
защото пророкуването им се сбъдна,
защото днес селата ни са пусти и безлюдни.
Няма млади хора по полетата наши,
няма ги децата да играят по поляните селски,
няма стада, крави, кози, овце из горите.
А края селата само врани грачат тъжно –
да напомнят, че от там е минала
чумата червена, наречена комунизъм.
Вечна памет на тези стотици хиляди предтечи,
станали мъченици и жертви за свободата свята и изконна!
Автор: Друми Нейчев от с. Гълъбец, общ. Поморие
из подготвяната за печат книга: "Паметта народна разказва за комунистическите злодейства и грабежи в селата на Поморийска околия в периода 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г."
И в края на предаването слушателите най-сетне се срещнаха със своите любимци Стамат и Хортензия от сериала „Непресъхващо лове”
Хортензия и Манекен Манекенов тръгнаха към тъмен ъгъл на къщата на шоуто „Парланго – сцена на гредите”, за да сложат рога на Стамат, който пък беше потънал в тъмни кътове на своето алкохолно съзнание.
Освен Стамат се напи и Гълъб Гълъбов. Изобщо сценаристът превърна снимачната площадка в място разгулно и опасно за здравия морал на рода български. Зад ъгъла надничаха демоните на разврата, лакомията, завистта, гордостта и скъпия бензин.
А най-страшното настъпи, когато се чу, че и другата седмица ист(e)орията продължавала...
Чуйте необратимите психически увреждания у водещи и слушатели в звуковия файл под снимката
