Тодоровден винаги се отбелязва в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Според народните вярвания на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.
Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и "Булкина неделя". Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
