Като заваля, та цяла неделя. Боне Крайненецът от крайния бургаски комплекс „Изгрев" се опита да изкара старата си „Лада", която в зависимост от полепналата мръсотия по корпуса и наричаше ту Белчо ту Сивушка.
Прецапа през разораната целина пред блока, изпсува, изстърга буците пръст от подметките с парче счупена бутилка,хвърли стъклото обратно, влезе в колата, запали стартера, двигателят изхърка като дърт астматик, вкючи на първа скорост и четириколесното возило се разтресе. Тлъсти кални пръски захвърчаха изпод гумите, вдигна се гъст пушек от ауспуха, но някогашната гордост на социалистическото автомобилостроене си остана насред поляната. В интерес на истината според градоустройствения план въпросната ливада се водеше по документи зелена площ, ама по нея зеленина нямаше поне от двайсет и пет години.
Боне изпсува, нави ръкавите на стария анцуг, пак врътна ключа, но освен че се окопа здраво в калта, не успя да постигне нищо повече.
Дъждът се сипеше, мръснобялосивият автомобил стоеше като побит камък, а минутите се нижеха.
Нещастникът излезе, тегли един шут на предното ляво колело, затръшна вратата, отново изпсува и се прибра в панелната си хралупа.
Дъждовните потоци равнодушно се лееха по калната нива пред панелната грозотия нейде из бургаския комплекс „Изгрев". От една тераса полетя торбичка с обелки от картофи, а един гларус равнодушно прелетя и се изсра върху счупената детска пързалка до изгребания пясъчник.
Няма начин да не сте виждали подобна картинка някъде из Бургас. Пародийка бездарна някаква...сигурно на такова ви причила, но съгласете се, че бургаската кал не е пародия, а истинска напаст. Завали ли дъжд, потъваме в нея до гуша. И не става въпрос само за един бургаски комплекс, а за целия град.
Не мога да си представя откъде се взима цялата тази ужасна мръсотия. Казват, че дъждът е по-скоро символ на чистота и обновяване, а тук той е сигнал за появата на уникална гнъс.
Днес се облещих, когато видях на какво е заприличал един от тротоарите по началото на булеварда, който разделя комплексите „Славейков" и „Изгрев". По „Стефан Стамболов" някой е копал нещо, някой е полагал нещо и някой си е оставил ръцете. Калта е заляла и преляла върху тротоара. Там не може да се върви, а трябва да се прелита. Хората джвакат по калта, цапат обувки и дрехи и псуват в несвяст.
На много места подблоковите пространства на панелните комплекси са се превърнали в мъртви бургаски полета, където тревата отдавна е изпотъпкана от паркирани автомобили. По алеите, където би трябвало да се разхождат хора, са спрели коли...ужасно е.
Мръсни найлонови торби, счупени бутилки, железа, тухли, презервативи и...абе, има ли смисъл да ги изброявам и по-добре от мен можете да направите инвентаризация.
И вината да сме затънали до очите в тиня винаги е някъде другаде, в някой друг, а не в нас.
Само че тази кал се е появила заради нас, а не заради някой друг.
И този път е нелепо да обвиним общината, че тревните площи са всъщност кални площи, където си паркираме колите.
Пред нашия вход има поне четири коли, които орат тревата всеки ден. А децата на шофьорите играят върху калта. Наследниците на същите тези шофьори, които вечер псуват държавата, че е толкова лошо у нас.
Понякога си мисля, че има световен заговор между калните бургаски души и някакъв ваксаджийски картел, който произвежда боя и четки за обувки. Едните калят обувките ни, а другите ни продават боя да ги лъскаме.
Признавам си от сърце, хич не ми върви гладко мисълта, написаното дотук е тъпо и тромаво, но това е така, защото съм бесен, защото вече съм отвратен от калта в моя живот. Израснах с нея, израснах сред нея и децата ми растат заобиколени от нея. И после се чудим, защо чак и душите ни са станали кални. И все пак общината е виновна за едно.
Вината и е в това, че не ни глобява, не ни разбива от глоби, за да се научим да пазим.
Защото ако бяха разкатали от тежки санкции заради оставената мръсотия неизвестният строител, който е копал тротоара на бул. „Стефан Стамболов", никой друг след него нямаше да прави така.
Защото ако някоя сутрин общинските инспектори глобят жестоко идиотите, които паркират върху тревните площи, пред който и да е бургаски блок или кооперация, това ще има силен дисциплиниращ ефект върху другите идиоти и те няма да правят така.
Какво още да напиша.
Може би това, че аз паркирам автомобила си на около 300 метра от входа, защото смятам, че мястото на автомобилите е върху паркингите, а не върху алеите в парковете, върху детските площадки или върху зелените площи. Но това изобщо не ме прави герой. Ако бях такъв, щях да отида и да кажа на всеки един идиот в очите да спре да произвежда кал, но явно вече съм се предал.
Калта е навсякъде. Тя вече почти е удавила Бургас...
Ако се примирим, ще залее и децата ни.
