Въпреки хилядолетията и няколко мощни земетресения, Голямата пирамида в Гиза продължава да стои непокътната. Ново изследване показва, че част от вътрешните ѝ помещения функционират като гигантски амортисьори, които помагат на монумента да издържа на сеизмични удари.
Построена по времето на Старото царство за фараона Хеопс, Голямата пирамида от векове впечатлява със своите колосални размери и прецизни астрономически съотношения. Освен това обаче тя крие и друго инженерно чудо - изключителната си устойчивост на земетресения.
Докато много съвременни сгради се срутват при силни трусове, каменният гигант е преживял повече от 4600 години, като е загубил едва около десет метра от първоначалната си височина.
През вековете пирамидата е устояла на няколко сериозни земетресения, включително трус с магнитуд 6,8 през 1847 г. южно от Кайро и друг с магнитуд 5,9 през 1992 г., при който от върха са паднали само няколко камъка.
За да разбере как подобна масивна варовикова конструкция успява да абсорбира толкова силни удари, международен екип учени анализира вътрешните вибрации на пирамидата и разкри инженерни решения, които изглеждат изненадващо модерни.
В изследване, публикувано в списание „Сайънтифик Рипортс“, геофизикът Асем Салама и неговият екип изследват данни от 37 сензора за движение, разположени вътре и около монумента.
Измерванията, направени при отсъствие на туристи, показват необичаен феномен - пирамидата вибрира със собствена честота между 2 и 2,6 херца, докато почвата около нея се колебае на значително по-ниска честота - около 0,6 херца.
Тази съществена разлика създава своеобразно „разделяне“ на вълните, обяснява изданието „Лайв Сайънс“. При земетресение пирамидата реагира самостоятелно и до известна степен се изолира от трусовете, преминаващи през земята, като така избягва резонанса, който обикновено разрушава сградите.
„Изследването показва изключителните практически инженерни познания на древните египетски строители, които са разработили високоефективни строителни методи чрез векове на експерименти и усъвършенстване“, заявява Асем Салама.
Освен идеалната симетрия, огромната основа и здравите варовикови фундаменти, учените са открили още една ключова тайна във вътрешността на пирамидата.
При проследяване на движението на вълните от основата към върха изследователите установяват, че естественото усилване на вибрациите - характерно за високите конструкции - внезапно отслабва в средната част на пирамидата.
Според учените това се дължи на т.нар. „разтоварващи камери“ - пет загадъчни кухини, разположени една над друга над погребалната камера на фараона на около 61 метра височина.
Първоначално тези помещения са били създадени, за да разпределят огромното тегло на гранитния таван и да предотвратят срутване на погребалната камера. Оказва се обаче, че те изпълняват и втора, изключително важна функция - действат като сеизмични амортисьори, поглъщайки част от енергията на трусовете, преди тя да достигне върха.
Тази двойна роля показва колко напреднали инженерни знания са притежавали древните египтяни. Според учените почти всеки елемент от пирамидата е бил проектиран така, че да гарантира вечността на царската гробница.
Изследователите смятат, че новите акустични анализи могат да помогнат и за разработването на съвременни методи за опазване на световното културно наследство.
Чрез по-доброто разбиране на вътрешната динамика на древните структури инженерите се надяват да създадат дългосрочни стратегии за съхраняване на Голямата пирамида и през следващите векове, без да се нарушава нейната оригинална цялост.
