Почетният гражданин на Благоевград Свобода Бъчварова почина на 87-годишна възраст.
Свобода Бъчварова е издъхнала в Бразилия, където живееше от повече от 20 години.
Свобода Бъчварова е родена в Благоевград. През 2008 г. е удостоена от тогавашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев със званието "Почетен гражданин" на Благоевград.
Тя е автор на сценария на култовия филм "Опасен чар". Едва след неговия успех писателката създава и едноименния роман. Това е един от малкото подобни случай в родната ни кинематография, когато сценарий се превръща в книга, а не обратното.
По нейни текстове са създадени още лентите "Мера според мера" на Георги Дюлгеров и "Жребият" на Иванка Гръбчева. Сценарист е на "Бумеранг", "Не знам, не чух, не видях", "Бързо, акуратно, окончателно".
Преди да свърже името си със златните години на българското кино Свобода Бъчварова се е занимавала с журналистика. Работила е в културния отдел на вестник "Работническо дело". През 1956 година, след 20-тия конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП, след развенчаването на култа към Сталин и Червенков, тя превръща изданието в трибуна за нови идеи, за ново мислене. Около себе си събира хора като Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев.
След уволнението й от "Работническо дело" и разпускането на отдела, Свобода Бъчварова попада в киното. Първо като редактор, а след това и като сценарист на едни от най-качествените ни филми.
През 1989 година тя напуска страната и отива да живее в Бразилия при семейството на дъщеря си Елица. Последното й гостуване у нас е от преди четири години. Писателката беше в България, за да представи документалния си роман "По особено мъчителен начин", който самата тя определяше като книгата на живота си.
Свобода Бъчварова вярваше най-много в две неща - в Бог и в смисъла да изживееш детството си като дете, а не, принуден от обстоятелствата, като възрастен. Тя казваше: "Бих искала като гледате филмите, не да разберете, а да почувствате детството на другите като свое. Тъй като да почувстваш нещо значи да го разбереш. Ако това сме постигнали повече няма какво и да мечтая. Неизживяното детство е непоправим пропуск в човешката личност".
