Благоевград

Гръмотевичните бури продължават до изборите

2 юли 2009 20:19

Гръмотевичните бури ще продължат до деня на изборите, това съобщи заместник-генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН ст.н.с. д-р Петьо Симеонов.

Той съобщи, че през последните години се наблюдава тенденция на уличаване на честота като брой дни на гръмотевичната дейност и вероятно ще има и увеличаване на обхвата като територия на гръмотевични бури.

Заради глобалното затопляне подобни бури все по-често ни връхлитат през по-хладните месеци като април и септември, а обичайни според учените са месеците - май и юни. Гръмотевични бури се появяват вече и през зимата, а през февруари - например, се изсипват градушки, обичайни за летния сезон, каза ученият. Мълнии все по-често падат и в нетипични места като крайбрежната зона в Източна България.

Промяна в характеристиките на гръмотевичните бури се наблюдава от учените от 1991 година, откогато започна новият 30-годишен период на наблюдения на тези процеси. Тези изменения налагат актуализиране на базовата информация за нормативната уредба, регламентираща мълниезащитата в страната, каза Симеонов, цитиран от БТА.

В тази връзка е необходимо съответните държавни органи да възложат подготовката на актуализация на съществуваща от 2005 година наредба за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Очаква се в нея да бъдат включени новите разчети на учените за промените в режима на гръмотевичните бури.

На този етап явлението се наблюдава от 135 метеорологични (синоптични и климатични) станции на института, разположени на територията на цялата страна, някои от които са отпреди 1900 година. Станциите се поддържат с оскъдните бюджетни средства на института и от негови собствени приходи, каза Симеонов.

Около 260 човека, наред с другите метеорологични явления, визуално отчитат гръмотевиците и по часовник засичат тяхната продължителност като вписват данните в специални дневници. Данните за гръмотевичните бури за ограничена територия се набират и чрез радиолокационна система. Двата метода обаче не са достатъчни за подготовката на свръхкраткосрочни прогнози с точност до час - час и половина предварително и с конкретизация   на района, в който ще падат мълнии, разказа Симеонов. Причината, е че страната ни е сред малкото европейски държави, които не разполагат със система за регистрация на мълниите.

Мълнии удрят България средно за станция по 25 часа годишно. По 5 светкавици на кв. км падат у нас. Най-много бури с мълнии има във Враца - по 108 часа годишно. Следват Чирпан, Севлиево и Смолян. В България има средногодишно на станция по 29 дни с гръмотевици, каза експертът.

Проект за Нова наредба ще регламентира по нов начин избора на мерките за мълниезащита, като транспонира четири европейски стандарта от 2006 г. за мълниезащита. Това съобщи за БТА инж. Божидар Кибаров, един от авторите на документа, който от 1986 г. е отговорен изпълнител на националните нормативни актове в тази област.

В досегашната наредба се предвиждаше начините за мълниезащита да се избират според класификацията на сградите, а в новите европейски стандарти водеща става оценката на риска - опасностите за хората, имуществото, сградите, комуникациите. След анализ на възможните щети и на базата на така наречения приемлив риск се определя какво да бъде нивото на мълниезащитата, каза Кибаров. Оценката на риска ще се прави от проектантите на мълниезащитната уредба.

Очаква се цената на проектирането да се увеличи, но това ще е за сметка на свеждането на загубите до възможния минимум, каза Кибаров. Той не се ангажира да посочи с колко ще се оскъпи проектирането заради различията на строителните обекти и съоръжения.

Към проектонаредбата ще има нови карти с разпределението на мълниеносната дейност в страната, които са ориентир при проектирането и при оценката на риска. В проектонаредбата има и опростена методика за нейното прилагане.

Както в сегашната, така и в новата наредба, е регламентиран контролът върху мълниезащитните уредби. Предвижда се проверките да се правят както и сега веднъж на едва, две или три години според категорията или нивото на мълниезащита на защитавания обект. Сега обаче не се правят проверки на много видове сгради в експлоатация, каза Кибаров. Изключение са само новопостроените обекти, при които контролът е стриктен и е регламентиран с подзаконов акт към Закона за устройството на територията. Контролът на мълниезащитните уредби при индустриалните обекти в експлоатация е поверен на енергетиците на обекта.

Проблематични са жилищните сгради в експлоатация, чиято мълниезащита в малка част отговаря на новите изисквания. Една проверка на жилищен блок за състоянието на мълниезащитата би струвало около 250 лева, каза Кибаров, цитиран от БТА. Такива инициативи обаче обикновено затрудняват обитателите на големи блокове, заради последващите разходи по евентуална подмяна на мълниезащитните съоръжения.