Малък параклис беше издигнат сред останките на средновековния храм „Възкресение Христово“ в крепостта Чуката над петричкото село Коларово. Конструкцията е метална и представлява функциониращ макет на православен храм, предназначен за индивидуално поклонение. Параклисът е боядисан в контрастираща с околния пейзаж бяла боя. Декориран е с месингови вложки, изобразяващи палмети и винетки. Те са типичната украса за българските православни храмове.
Редом с традиционните персонажи от общохристиянската иконография в иконостаса е и образът на българския светец Свети цар Борис Покръстител. Предстои поставяне на патронната икона „Възкресение Христово“. Отделно е монтиран закрит метален свещник.
Параклисът е дело на лично свързан със село Коларово външен дарител, чиято воля е да остане анонимен. По негов почин публичност отказват и участвалите в транспортирането и монтажа коларовлии, които също са работили даром. Обстоятелството, че на село всичко се знае вече е направило „публична тайна“ името на благодетеля и коларовлии го благославят помежду си.
Чуката представлява „надвесен“ над селото откъм планина Беласица хълм, издигащ се край десния бряг на река Сачкар. Името на реката означава река, събираща водите си от топенето на снежните преспи.
През 1 в. пр. н. е. заедно със светилището, траките изградили и крепостта. Тя охранявала и обслужвала минаващия по речното течение планински път от Подгорието през прехода Демир Капия на юг към Беломорието.Възникналото около крепостния комплекс селище било наречено Коларово заради волските и конски коли, които обслужвали пътния трафик.
Редом с традиционните персонажи от общохристиянската иконография в иконостаса е и образът на българския светец Свети цар Борис Покръстител. Предстои поставяне на патронната икона „Възкресение Христово“. Отделно е монтиран закрит метален свещник.
Параклисът е дело на лично свързан със село Коларово външен дарител, чиято воля е да остане анонимен. По негов почин публичност отказват и участвалите в транспортирането и монтажа коларовлии, които също са работили даром. Обстоятелството, че на село всичко се знае вече е направило „публична тайна“ името на благодетеля и коларовлии го благославят помежду си.
Чуката представлява „надвесен“ над селото откъм планина Беласица хълм, издигащ се край десния бряг на река Сачкар. Името на реката означава река, събираща водите си от топенето на снежните преспи.
През 1 в. пр. н. е. заедно със светилището, траките изградили и крепостта. Тя охранявала и обслужвала минаващия по речното течение планински път от Подгорието през прехода Демир Капия на юг към Беломорието.Възникналото около крепостния комплекс селище било наречено Коларово заради волските и конски коли, които обслужвали пътния трафик.
