В Германия „пасивните” къщи са средно 7-8% по-скъпи от останалите
В Германия „пасивните” къщи са средно 7-8% по-скъпи от останалите / снимка: Sofia Photo Agency, архив
В Германия „пасивните” къщи са средно 7-8% по-скъпи от останалите
42048
В Германия „пасивните” къщи са средно 7-8% по-скъпи от останалите
  • В Германия „пасивните” къщи са средно 7-8% по-скъпи от останалите

Какво всъщност представляват „пасивните къщи" и по какво можем да ги познаем. Директорът на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" арх. Здравко Генчев обяснява, че наименованието е дошло от института „Пасивхаус" в Германия, но напоследък в официалните документи на Европейската комисия се употребява друго понятие: сгради с консумация на енергия, близо до нулата, което по същество е почти същото според него.

„Това са сгради, в които практически не е необходима система за отопление. Тоест всички радиатори, бойлери, котли отпадат. Не е необходимо, не защото не трябва никаква топлина, а защото топлината, която се произвежда от вътрешните източници на топлина - хората, уредите плюс довнесена топлина чрез вентилационната система, са достатъчни, за да се отоплява равномерно една сграда. А необходимата допълнителна топлина може да се произведе от възобновяеми енергийни източници", обясни той.

„Пасивната къща" - без отделно отопление и винаги свеж въздух

Пасивната сграда има още една важна характеристика - нейната хигиеничност, допълна арх. Генчев. Пасивната сграда е екологична, защото консумирайки по-малко енергия, по-малко уврежда околната среда. Но се пропуска понякога това, че е хигиенична за самите обитатели. Това е така, защото в пасивната сграда поради нейната голяма плътност, тя от никъде не изпуска въздуха - настоящите сгради отвсякъде изпускат въздух - и поради тази причина тя се нуждае от вентилация. Вентилацията в такава сграда е задължителна и там въздухът непрекъснато е свеж, обяснява директорът на „ЕнЕфект".

Въпросът за парите и за това колко по-скъпа е една такава сграда винаги е водещ не само в България.

Германската практика е показала, че оскъпяването на новопостроените сгради в сравнение със сградите, които са построени по класическите начини и действащите нормативи, е в толеранса между 5 и 11 процента или средно 7-8 процента. В България не е правено и никой не е в състояние да направи точно изчисление, категоричен е арх. Генчев.

Той обясни, че изчисленията в Германия са направени на базата на стотици изградени преди години къщи, наблюдавани са след това и е проверено как тези сгради се държат във времето, дали запазват своите качества, колко струват по време на експлоатацията и оттам излиза цената в рамките на жизнения цикъл на сградата.

„Тоест не началната стойност, тя може да е по-висока, но ако има по-ниски експлоатационни разходи, и то значително по-ниски, ако този тип строителство удължи живота на сградата, то тогава тези разходи ще се разпределят в по-дълъг период. Има неща, които трябва периодично да се променят. Има изделия или материали, които имат живот 30 години и трябва да се променят. За Германия този начин на изчисление е извършен именно по този принцип", казва специалистът.

У нас сметката не може да бъде направена, защото ако я направим, по думите на архитекта трябва да е само на някакви абстрактни, книжни примери. „Приемаме, че една сграда е такава, приемаме, че друга сграда е нискоенергийна. Материалите струват толкова, обаче не можем да отчетем множество субективни фактори като например умението на работниците да монтират определена изолация или технология, умението на проектантите да се справят за същата цена или за друга цена с тази сложна задача", коментира Генчев.

Според него всички тези неща могат да се проверят само ако се построят такива пилотни сгради, които не трябва да остават единствените. „Трябва просто да се започне строителството на такива сгради трябва да има ясна подкрепа, насърчаване на този вид проектиране и строителство, за да може след няколко години на базата на 15-20 сгради, дай боже и повече, да могат да се направят тези изчисления за България", обяснява директорът на центъра „ЕнЕфект".

В България оскъпяването на тези сгради ще бъде по-голямо

Арх. Генчев допуска, че у нас оскъпяването на пасивните сгради спрямо масовото строителство може да се окаже по-голямо по простата причина, че от една страна, нямаме опит, а от друга страна, базовото, масово строителство в Германия е на по-високо равнище от масовото строителство в България и когато те сравняват, го правят с едно много по-високо качество на сградите. „Във всички случаи е ясно, че оскъпяването при една новопостроена сграда е по-малко от оскъпяването при съществуваща" допълва той.

В България вече има сгради, които са с претенцията да бъдат пасивни, но първо, все още те не са сертифицирани и след това са прекалено малко на брой.

Сертификацията засега се извършва само от института „Пасивхаус" в Дармщат по един много строго стандартизиран начин, обяснява арх. Генчев: „Сградата, грубо казано, се надува с помпи, за да се види дали тя е добре уплътнена, проверяват се много други нейни характеристики, за да се издаде този сертификат. Ако се издадат сертификати на такива сгради, ние ще сме убедени, че те могат да служат за еталони, по тях вече да сравняваме какви пари са вложени, какви пари се спестяват по време на експлоатацията и така нататък. Но за тази цел е необходима не само да се построи една такава сграда. Още при проектирането, а след това и при строителството, да се провежда много системно наблюдение върху разходите, поведението на сградата и след това години наред при нейната експлоатация това да продължи".

Държавата и общините трябва да дадат старта с техните сгради

До 2020 година, когато евродиректива поставя срок всички новопостроени сгради да са с консумация на енергия, близка до нулата, няма и десет години, следователно ние трябва незабавно да започнем работа и това, което според мен трябва да се случи на първо място, е това да започне да се прави от държавата и от общините, тоест за държавните и общинските сгради, казва арх. Генчев. Според него не трябва да се допуска те да остават на опашката и последни да бъдат обновени, както и това да се направи по скромни изисквания. Икономическата ефективност, която ще изясним с пилотните сгради, ще ни покаже постижима ли е тя без допълнителни финансови стимули от държавата, смята арх. Генчев.