Добрич е първата българска община с разработена Географска информационна система (ГИС) на подземни проводи и съоръжения към тях. Проектът, наречен „План бъдеще", е на стойност над 300 000 евро и е реализиран чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Благодарение на системата се постига по-добро управление на водоснабдителната, канализационната, електроразпределителната, телекомуникационната и газоразпределителна мрежи на територията на целия град. Реалните ползи за добричлии са, че се ограничава порочната практика да се копае „на сляпо", без необходимата информация за подземната инфраструктура, подчертават от общината. Предвижда се и възможност за ползване на системата онлайн от потребителите.
Какво точно представлява ГИС и какви са перспективите пред нейното развитие - ето какво обясни заместник-кметът „Икономическо развитие и европейски фондове" в община Добрич Надежда Петкова. С нея разговаря Таня Топалова:
Преди две години Добрич подписа договор по Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство на стойност 300 000 евро, за да може да осъществи тази наистина иновативна концепция за разработване и внедряване на ГИС, която на тази етап да поддържа данните за подземните проводи и съоръжения на територията на целия град. Всъщност това, което ние реализирахме, е, че направихме геодезическо заснемане върху цялата територия на града и заснехме абсолютно всички подземни комуникации и съоръжения, които са на територията на повече от 1400 хка, повече от 1100 километра подземни мрежи, които включват водопровод, канализация, електрически слаботокови, газоразпределителна мрежа. Заснехме допълнително контактната мрежа на тролейбусен транспорт. Всичките тези данни бяха цифровизирани за целите на проекта и беше внедрено в т. нар. ГИС, която позволява на основата на кадастралната карта на нашия град да виждаме данните и за подземните проводи, като всичко това е геобазирано. Освен това в икономиите, които реализирахме след проведените тръжни процедури, успяхме да закупим от фирмата, която разработи системата за Добрич, и слой устройство на територията. Това позволява специалистите в община Добрич, които имат ангажимента да обслужват както нашите съграждани, така и потенциалните инвеститори, а също така да комуникират с експлоатационните дружества, по всяко време да могат да издават скици, визи и всичко, което е необходимо, за да се получи максимално точно информация за това какви подземни комуникации има върху даден терен. Тази ГИС ще бъде предоставена и на нашите партньори в лицето на всички експлоатационни дружества, които се намират на нашата територия, и заедно с тях ще целим да подобрим управлението на тези съоръжения и да не се получава така, че да няма синхрон между отделните оператори, които трябва да се грижат да можем съответно да предоставяме качествени услуги на нашите съграждани. А не днес да копае ВиК, утре - Е.он, а след това някой друг нещо се е сетил. Наистина да минимизираме до възможно най-малки размери аварийните и непланирани ремонтни дейности и дори да се случат такива, да можем чрез системата да сигнализираме на всички заинтересовани, за да могат да направят в едно и също време каквото е необходимо като ремонти под земя.
При разработване на системата община Добрич е ползвала норвежки опит?
Точно така. Европейското икономическо пространство обединява Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, които извън фондовете на ЕС - Структурни и Кохезионни, са създали този финансов механизъм, с който подпомагат отново приоритетни за зоната проекти. Нашият проект беше един от тези, които подкрепиха с подписването на този договор. Всъщност в Норвегия този въпрос за поддържане и предоставяне на геоданни е уреден на национално ниво. Хубавото в един такъв модел е, че те могат много по-лесно и бързо да обменят тези данни. Докато в България в момента се разработва механизъм и система за унифициране на данните. Добрич е първата община, която засне подземната си инфраструктура и я включи в такава база данни, а вече има и други общини в България, които правят ГИС, но те не са пълни с реални данни. Всъщност при нас уникалното е, че ние сме я заредили. За да работи качествено и за да може да бъде интересна за всички една такава система, тя трябва да е пълна с истинските данни, за да може да бъде потребявана, за да може да има стимул да бъде разширявана в бъдеще с още слоеве. Това, което ни прави различни, е, че ние имаме тези данни.
За този проект общината има страшно много награди. Последната е само от преди няколко дни.
Да. Списание СIО награди общината за този проект, който наистина е иновативен за България и дава шанс, гледна точка и модел за това как и другите общини и институции могат да обединят усилие и ресурс за да могат да създадат такива бази данни. Наградиха ни и от ЕСРИ - България, като „Община Пионер". Сега в момента също сме номинирани за една награда, но нека да кажем, когато стигнем до нея. Скоро бях в Софийския университет, където имаше една наистина много сериозна конференция под патронажа на министър Томислав Дончев, отново за ГИС, където отново нашият проект беше презентиран като пилотен и уникален на този етап.
Оттук насетне тази система продължава да се обновява?
Тази система продължава да се надгражда с допълнителни слоеве. Целта е да включим като слой например общинска собственост или Зелен кадастър за Добрич, както и всичко това оттук нататък да можем да го споделяме онлайн, включително с нашите съграждани. На първо време това, което сме заложили в наш бъдещ проект за интегрирани планове за възстановяване и развитие - един проект, който вие медиите ще помагате, за да можем заедно с хората от града да планираме нашия град като развитие за следващия програмен период. Там всичко, което ще правим заедно с консултантските екипи, които ще бъдат избрани и ще помагат, е да качваме тези зони, които ще се идентифицират, и конкретните проекти, като слой от ГИС, и хората да могат да го виждат, да дават мнения и предложения и по този начин действително да можем онлайн да споделяме амбициите и идеите си за развитие на Добрич.
