Популярните и широко прилагани тестове за коефициент на интелигентност (IQ) не могат правилно да отразят нивото на интелектуални способности, тъй като зависят от няколко различни подсистеми на мозъка - до този извод са стигнали британски и канадски учени след широкомащабен експеримент с участието на над 100 000 доброволци, съобщава БГНЕС.
Историята на IQ води началото си от 1904 година, когато британският психолог Чарлз Спиърмън открил, че способностите за решаване на цял спектър задачи от различен тип са свързани една с друга. Той предположил, че за решаването на всички типове интелектуални задачи отговаря един общ фактор, който обозначил с латинската буква g (от "general" - общ).
На базата на изследванията на Спиърмън психолозите започнали да създават различни методи за измерване на този фактор - тестове и въпросници. Ейдриън Оуен и Адам Хемпшър от канадския университет в Западен Онтарио и Роджър Хайфийлд от Лондонския музей на науката решили да изяснят как измерват IQ-тестовете и какво е отношението между техните резултати и действителното ниво на човешкия интелект.
През ноември 2010 година тримата учени създали сайта 12 Pillars of Wisdom, на който всеки желаещ е можел да премине серия от 12 теста, проверяващи различните типове когнитивни способности - уменията да планират, да правят логични умозаключения, вниманието, кратковременната памет и редица други. Броят на участниците в онлайн експеримента надхвърлил 100 000.
Освен това тримата извършили друг експеримент с участието на 16 доброволци, които трябвало да изпълнят същите тестове, но намирайки се в скенер, който фиксирал нивото на активност на различните зони на мозъка. "Резултатите потвърждават мнението, че човешкият интелект не е единна същност, а по-скоро се формира от множество компоненти" посочват учените. Според тях показателите за интелектуалните способности на човека зависят най-малко от три компонента - кратковременна памет, способност за логическо разсъждение и вербален компонент. Всички те са независими един от друг и е невъзможно да се съберат в единен показател. Тримата учени стигат до извода, че интелектът като единна същност не съществува, а има набор от независими и различни типове когнитивни способности.
