Трудно е да имаш нови очаквания от Лас Вегас, особено ако вече си бил там. Градът едва ли ще те изненада с нещо ново и необичайно, но въпреки това - среднощните забавления около игралните маси, които се случват най-добре единствено и само тук - си струват всяка минута недоспиване. Лас Вегас навярно е кич, но е от онези кичозни неща, които успокояват сетивата, вместо да ги напрягат. Така или иначе максимата "каквото се случи в Лас Вегас, остава в Лас Вегас" е не просто рекламен трик, а нещо, което продължава да работи.
Не е никак хубаво да кацнеш в Лас Вегас денем. Озоваваш се пред една върволица от хотели, появили се в средата на пустинята, които не светят, не излъчват земетръсен блясък, не са пълни с хора. Това коренно се различава от всичките филмчета и фотографии, които си виждал за Вегас.
Веднъж кацнах денем и се зарекох повече да не го правя. Този път - кацам рано сутрин, по неволя, докато градът все още спи, но бързам за откриващата сесия на конференцията Impact2012. Впрочем, сигурно в Лас Вегас, града на казината, но и на конферентния туризъм, се провеждат безброй конференции годишно, но този път имам чувството, че абсолютно всички идват точно за форума на IBM. Това неусетно изостря сетивата и те кара да се чувстваш превъзбуден, част от нещо голямо, за което говорят още хиляди хора. Почти всеки втори на летището е с бадж на IBM, знаците за събитието са навсякъде.
Като казвам хиляди, това не е преувеличено. Буквално хиляди са делегатите на конференцията (малко над 8500), а когато си проправям път към откриващата сесия на Уолтър Айзъксън, прочул се напоследък още повече (автор на биографията на Стив Джобс), имам чувството, че излизам на рок концерт. Залата е огромна, екраните са огромни, започвам да се чудя какъв ли талант трябва да имаш, за да откриеш с 45-минутна реч този форум пред толкова много хора, да ги запалиш и отделиш за миг от айфоните, блекберитата и айпадите.
Предизвикателството е огромно. Едва ли има делегат, който да не е отворил лаптоп или да не цъка нещо по таблета си, да не говорим, че от гигантските екрани непрекъснато показват паролата за безжичната мрежа. Имам чувството, че който и да излезе на сцената, хората ще продължат да правят това, което си правят в собствените малки електронни светове.
Когато Уолтър Айзъксън се появява на сцената, за миг всичко това се променя. Нали знаете, има такива хора - влизат в стаята и веднага я изпълват. Няма необходимост да се провикнат високо "ето ме, влязох, ехоооо". Още от началото Уолтър влиза с шут в темата - говори за ивонации, за онези общи черти на характера, които определят големите иноватори на нашето време. Защо IBM, компания с дълга история, продължава да бъде една от най-иновативните в света. Уолтър е автор на биографиите на Бенджамин Франклин, Алберт Айнщайн и Стив Джобс. По време на словото си Айзъксън се позовава често на книгите си, но примерите винаги са интересни.
Хората около мен все по-рядко поглеждат към екраните на мобилните си устройства, повечето съвсем са зарязали джаджите си. Елегантната обърканост в структурата на речта на Айзъксън създава впечатление, че това не е заучена реч, която той представя на подобни форуми, а напротив - говори лично на всеки един от нас, споделя опита си, разказва най-интересните истории.
Още в началото обръща внимание на сериозен факт - IBM е компания на 100 години. Сигурно звучи като манифест и плакатна реклама, но наистина - мисля си по-късно - колко малко са компаниите, наистина съхранили имиджа си в продължение на 100 години. Кои компании могат да се похвалят с това? Сигурно има такива, които съхраняват имиджа си, но съхраняват ли приходите си, съхраняват ли идеите си за непрестанна промяна и вяра в бъдещето? IBM го прави. Влиянието на тази компания върху развитието на информационната ера е толкова голямо, че малцина могат да си представят колко хиляди патенти и открития се крият в архивите и носят логото на IBM. Когато по-късно слушам за всяко перо на действие, всеки продукт, всяка технологична единица, на практика осъзнавам, че огромна част от ежедневието ни е улеснено благодарение на открития на IBM.
За всички тези постижения се изисква една особена смелост, една магия, отбелязва Айзъксън. Той си спомня една от любимите реплики на Стив Джобс: "Не се страхувай, можеш да ГО направиш". Точно това "ГО", тези две буквички, които определят всяка мъничка иновация и смелостта да стигнеш до нея, са движещата сила. Веднъж, казва Айзъксън, Стив ми разказа как е накарал Стив Вознияк да повярва, че може да напише код за някаква игра точно за четири дни, колкото и невъзможно да е изглеждало това. Друг път, когато е убедил шефа на компанията Корнинг, че може да произведе (пак за отрицателно време) онова особено стъкло, което превърна телефоните iPhone в световен лидер.
Айзъксън си спомня голяма част от срещите си със Стив Джобс, описва ги толкова цветно, че бързо ни пренася там. "Един път Джобс ми каза", продължава той, "че най-важното нещо не е създаването на един велик продукт, а на компания, която ще продължи да създава велики продукти". Такава е и компанията, която Джобс и Вознияк създават - тя променя индустрии (компютрите, музикалния бизнес, дигиталната анимация), но само защото е велика компания.
В своите 100 години история IBM доказва, че е една от тези компании - няма друга технологична компания с толкова много патенти. Няма друга компания, чието влияние да се усеща така силно в живота ни днес. Уолтър Айзъксън разкрива и друга съществена отличителна черта, по която можете да откриете иновативните и велики компании от обикновените. Това е любопитството. Любопитството на хората, които ги създават и управляват. Любопитството на хората, които работят в тях. "Невероятно любопитство откривах всеки път, когато изследвах живота на Бенджамин Франклин и Алберт Айнщайн", продължава Айзъксън. Любопитството и постоянството, с което се опитваха да решават трудни проблеми по странен начин, да мислят иновативно до последния си дъх.
Вече съм убеден, че всички в залата слушат с притаен дъх Айзъксън - около мен няма нито един, който гледа в телефона си или записва нещо на лаптопа си. Наистина е странно - хора като Айзъксън имат особена магия в гласа си и начинът, по който говорят, е заразителен. Вдъхновяват, без да го усещаш. Уолтър, с приглушен тембър и блясък в очите си, продължава да вдъхновява с реплики, цитати, спомени, открития: "Умни хора има колкото искаш, но иновативните хора, онези с въображение и любопитство - те са тези, които наистина променят света. Те притежават онази странна особеност да вникнат бързо в същината на проблема, да посочат на другите начини за неговото решение и да ги вдъхновят да го решат".
Айзъксън за малко се откъсва от канонадата примери, в които е включен Стив Джобс, за да си спомни нещо от книгата си за Айнщайн. Впрочем, цитатът е толкова близък до Джобс, че дори си помислих, че отново има предвид него: "Всеки глупак може да направи нещо сложно. Трябва да си гений, за да го превърнеш в нещо просто".
Един от анекдотите, които Уолтър разказа по време на откриващата лекция на форума на IBM, беше свързана с детството на Стив Джобс. Когато бил дете, Стив помагал на баща си да направят някаква ограда. Бащата на Джобс му казал, че трябва да направят задната част на оградата точно толкова красива колкото предната и видима част. Когато Стив попитал защо се налага това, при положение, че никой няма да вижда и знае, че задната част не е толкова красива, баща му отговорил: "Да, така е, но ти ще знаеш". Джобс признал, че това е един от най-великите уроци, които е получавал през живота си.
Тогава Уолтър превъртя лентата напред, за да обясни как след този урок се случват някои от гениалните решения на Джобс, в случая със създаването на iPod-а. Когато Джобс получил прототипа от дизайнерите, за почуда на всички наредил да се махне бутона "включено/изключено". "Не ви трябва такъв бутон," казал Джобс. "Когато спрете да използвате iPod-а, той просто се изключва". Така и станало.
Едва ли би могло да има по-добро начало на тази четиридневна конференция, пълна с многобройни семинари, сесии, работни срещи. Ако в този миг прожектор беше осветил лицата на делегатите на Impact2012, щях да се уверя, че в очите на всички има блясък.
Истински блясък.
Айзъксън избра особено лична история от времето си, прекарано с Джобс, за да завърши този откриващ адрес към делегатите. Историята е от последните дни на Джобс, когато самият той знаел, че болестта му навлиза в тежка фаза. Айзъксън го попитал дали има нещо, което той усеща на духовно ниво, свързано със смъртта? Дали има нещо по-голямо за душите ни от дните, които прекарваме на Земята. Джобс обяснил, че би искал да вярва това да е така, да вярва, че духът ни продължава да живее. После затаил дъх, позамислил се и казал, че всъщност усеща смъртта като един от онези бутони "включено/изключено", които отказал за постави в своето музикално творение, наречено iPod.
***
IMPACT2012 е конференция на IBM. Форумът се провежда в Лас Вегас от 29 април до 4 май с фокус върху бизнеса на IT технологиите, лидерството и иновациите. Тази година във форума участваха над 8500 души.
Тези репортажи достигат до вас благодарение на IBM България.
