Увеличената честота на случаите с аномални горещини през лятото е пряко свързана с глобалното затопляне.
Ако преди половин век такива "горещи вълни" са обливали едва 1% от повърхността на сушата, то сега засегнатите зони са до 10 процента", пишат Джеймс Хансен и колегите му от института за космически изследвания Годар, НАСА /GISS/. Публикацията е в следващия брой на списание Proceedings of the National Academy of Sciences
Метеоролозите и климатолозите говореха по-рано внимателно за възможна връзка между измененията на климата и аномалната горещина, казва Хансен.
Групата на учения използвала данни за горещините и летните температури от 1951 до 1980 година като базови и ги сравнила с температурите днес. Резултатите надминали очакванията, посочва БГНЕС.
"Аномалии като горещите вълни, когато температурата значително надвишава климатичните норми, практически не е имало в базовия период. Сега хладното лято се наблюдава едва в 10% от случаите. Делът на горещите лета е нараснал от 33% до 75%", пишат учените.
Според изследователите метеоролозите са склонни да отхвърлят връзката с глобалното затопляне. Така например горещините в Русия през 2010 година се обясняват с блокиращ антициклон, а жегите в Тексас през 2011 година с климатичния феномен Ла Ниня, предизвикан от океанско течение.
"Блокиращите антициклони и Ла Ниня са съществували винаги, а обширни области от екстремални жеги стават действителност само с глобалното затопляне.
В статията се подчертава, че горещото време може да предизвика не само суша, но и проливни дъждове и наводнения. Освен това топлите зими водят със себе си възможната гибел на горите заради размножаващите се безпрепятствено вредители.
Хансен и колегите му искат възможно най-бързото предприемане на мерки за съкращаване на парниковите газове за да са ограничи увеличаването на средната температура.
