Платформа, разработена от българи, може да обезсмисли „труда" на троловете в интернет. Все по-честа практика в цял свят става воденето на черни PR кампании срещу определени компании и личности. Само за САЩ се смята, че стотици милиони се харчат годишно, за да се поддържат платени потребители на форуми, социални мрежи и сайтове.
Троловете се превръщат в сериозен проблем, именно защото се опитват да манипулират мнението на хората и защитават чужди интереси.
Българското приложение, по което се работи в момента, би могло да се превърне в детектор за тролове. За целта платформата ще анализира съдържанието в интернет и ще може да отсява, когато една и съща информация е пусната от десетки регистрации, които обаче принадлежат на един човек например. Така съответно ще може да се реагира от съответната медия или компания.
Това решение обаче е само малка част от опциите, които платформата предлага. Основната й дейност е да помага на компаниите да организират по-добре работата си и да взимат възможно най-добрите и информирани решения максимално бързо.
Въпреки че е наскоро стартирала компания, финансирана от един от акселераторите у нас, тя вече е успяла да се утвърди и да спечели за клиенти големи компании, както у нас, така и в чужбина.
„Идеята се роди, когато работехме за големи международни компании в областта на енергийните източници и фармацевтиката. Установихме, че те нямат решение, което да им доставя бързо необходимата информация. Платформата на практика сканира целия уеб в частта не само на България, но също така и милиони глобални източници, сегментира информацията - от постове в социалните мрежи до публикации в сайтове, и така извлича данни, важни за компанията", разказва Константин Христов - ръководител на екипа, който стои зад платформата.
Целта е да се извлекат метаданни и да се предоставят на хората в компанията, които се интересуват от нещо конкретно, свързано с работата им - продукт, последни кампании, реномето на компанията в дадена география, регулаторна рамка, патент и други неща, важни за всекидневното взимане на решения в една компания.
„В момента има две слаби места в работата на една компания. Първото е, когато нещо извън нея се случи, което обаче я засяга, и времето, необходимо на човека вътре в компанията, за да разбере за случилото се. Другото е като разбере - да събере екип и да реагира на случилото се. Когато има бавен процес на извличане на информацията извън компанията, тогава има бавни процеси на вземане на решения и предприемане на адекватни действия, което пречи на работата", обяснява Константин Христов.
Друг плюс е, че информацията, която засяга съответните компетентни служители, не отива само до шефа на компанията, който трябва да реши дали и кога да я предаде надолу по веригата. С платформата всеки служител получава необходимите за неговата работа данни и съответно може да реагира бързо.
„Разработката ни достига до всякакви кътчета на уеба - има форуми, доминирани от общности, за които не сме и чували, има рестриктирано с години съдържание, което е огромно в интернет пространството", допълва Константин.
Той обаче е категоричен, че конкуренти не липсват:
„Разбира се, конкуренти има. Който каже, че няма конкуренти - за каквото и да става дума, лъже. Идеята е важна, но най-важна е реализацията на едно решение. Въпреки това всеки, който създава нещо, се стреми да прибавя малък елемент, който да е уникален и да го отличава. В нашия случай това, че събираме данни, които идват от уеб страници, форуми, блогове и социални мрежи на едно място и ги правим хомогенни, дава възможност на компаниите да получат пълната картинка. Иначе имат различни решения, които събират информация от сайтове, други - от социални мрежи и после сами трябва да си компилират данните".
Любопитна подробност е, че платформата е успяла да улови и много специфични данни около провелите се миналата година парламентарни избори и да хване реалните политически и обществени нагласи.
„Този бизнес не само е успешен, но и изключително перспективен. Разработихме платформата като цяло за чуждия пазар, но решихме да пробваме и в България. С изненада открихме, че телекомуникационният сектор, компаниите в областта на електроразпределението и въобще секторът на бързооборотните стоки откликват на такива решения. Смятахме, че българският пазар е назадничав, а хората, взимащи решения за използване на определена технология, играят по-консервативна игра и не се опитват да са пионери. Мислехме, че логиката им е по-скоро: „Дайте да видим дали са го правили в Румъния, за да го въведем и ние". Останахме обаче приятно изненадани", уточнява младият предприемач.
