WCNSF: Зловещата фраза, с която в Газа обозначват ранено дете, без оцеляло семейство
Има акроним, който е уникален за Ивицата Газа, това е WCNSF – абревиатура, с която се обозначава ранено дете, без оцеляло семейство. И тя не се използва рядко, разказва пред BBC д-р Таня Хадж-Хасан, която работи към "Лекари без граници".
Съкращението улавя ужаса на ситуацията за много деца от Газа. Животът им се променя за секунда - техните родители, братя и сестри, баби и дядовци са убити и нищо вече не е същото.
БГНЕС
Ахмед Шабат е едно от онези деца, които са описани като WCNSF. Момченцето пристига ранено и плачещо в индонезийската болница в северната част на Газа, разказва британската обществена медия. Тригодишното дете е оцеляло след въздушен удар срещу дома му в Бейт Ханун без сериозни наранявания. Баща му, майка му и по-големият му брат обаче са убити. По-късно става ясно, че по-малкият му брат Омар, на две години, също е оцелял след въздушната атака и те се събират заедно, открити от свой далечен чичо.
„След бомбардировката научихме, че има дете в индонезийската болница без никой да го придружава, така че веднага отидохме там“, обясни чичото на Ахмед Ибрахим Абу Амша.
Ахмед и Омар вече са сираци, без дом, без подслон, който да ги предпази от непрекъснатия обстрел. Ибрахим решава да се грижи за тях, заедно със собственото си семейство. Първоначално той ги завел в град Шейх Радван, но каза, че са си тръгнали, след като Ахмед е ударен от стъклени фрагменти при експлозия. След това се местят в лагера Нусейрат, за да останат в училище на ООН. Но дори и на новото им място, те са ударени отново, този път с трагични последици за 3-годишния Ахмед.
„Изтичах от вратата на училището и видях Ахмед пред мен на земята, без двата му крака. Той пълзеше към мен с отворени обятия и търсеше помощ.“ Днес чичо му Ибрахим казва, че мечтае да изпрати Ахмед за лечение извън Газа.
БГНЕС
Подобно на Ахмед, Муна Алван също е сираче от войната и е описана като WCNSF, когато пристига в индонезийската болница. Двегодишното дете непрекъснато викало "Мамо", но напразно, защото майка му е мъртва.
Муна е извадена изпод развалините, след като домът й е разрушен при въздушен удар удари. Родителите, братът и дядото на детето са убити. Момиченцето е с тежки наранявания на едното око и със счупена челюст.
На метално легло в ъгъла на стаята в болница Насър в Хан Юнис, 11-годишната Дуня Абу Мехсен гледа останките от десния си крак, увит в бели бинтове.
Момичето, с дълга къдрава коса, седи на ръба на леглото, облечено в кадифена червена рокля. Дуня е оцеляла при въздушен удар с брат си Юсуф и по-малката си сестра. Домът им в квартал Ал-Амал в Хан Юнис, Южна Газа е ударен, докато всички спят. Момичето губи родителите си, брат, сестра и своя десен крак.
БГНЕС
Предупреждение от ЕК: Европа е изложена на голяма опасност от терористични нападения
„Когато видях баща ми, се уплаших, защото беше целият в кръв и покрит с камъни. Хората стояха около нас, а сестра ми крещеше”, разказва Дуня. „Погледнах се и нямах крак. Усетих болка и единствената ми мисъл беше: „Как загубих крака си?“, разказва момичето. Днес инвалидната количка е нейното единствено средство да излезе навън и да диша чист въздух.
БГНЕС
„Днес загубих крака си и семейството си, но все още имам мечти. Искам да получа протеза на крака, да пътувам, да стана лекар и тази война да свърши и децата ни да живеят в мир“, завършва 11-годишното дете.
