В недалечно бъдеще лекарите могат да третират болести, натоварвайки поставени в тялото изкуствени клетки със задачата да се справят с проблема на клетъчно ниво, пише сп. "Сайънс адвансис".
Учени от университета на Алберта, Канада, съвместно с колеги от университета на Тренто, Италия, са създали изкуствени "умни клетки", които могат да комуникират по химичен път със заобикалящите ги живи клетки и да оказват влияние върху поведението им.
"Начинът, по който си представяме нещата, е да създаваме изкуствени клетки и да ги влагаме в жив организъм. Ако те са в състояние да усетят заобикалящата ги среда и след това в подходящо време да синтезират и освобождават химически сигнали, необходими да накараме естествените клетки да правят това, което искаме, това би била много ефективна терапия", казва Шереф Манси от изследователския екип.
"По този начин организмът ще може да се възстановява сам, без помощта на хапчета и други медикаменти", допълва специалистът.
"Умните клетки" не са живи, но имат някои характеристики на живи клетки, за да могат да пресъздават част от техните функции. Въпросните клетки не могат да се възпроизвеждат и загиват скоро след като бъдат използвани.
Подходът може и да звучи като научна фантастика, но според Манси може да бъде използван за тип персонализирана медицина, която следи променящите се условия в реално време. Подобни изкуствени клетки могат да бъдат натоварени със задачата да откриват и реагират на рак, да доставят антибиотици, ако засекат бактериална инфекция, или да освобождават допамин, чийто недостиг се свързва с развитие на болестта на Паркинсон.
Едно от основните предимства на изкуствените клетки е, че възможността да бъдат проектирани "от нулата" за определена цел, ги прави по-предсказуеми, отколкото ако за същата цел бъдат използвани живи бактерии.
Учени от университета на Алберта, Канада, съвместно с колеги от университета на Тренто, Италия, са създали изкуствени "умни клетки", които могат да комуникират по химичен път със заобикалящите ги живи клетки и да оказват влияние върху поведението им.
"Начинът, по който си представяме нещата, е да създаваме изкуствени клетки и да ги влагаме в жив организъм. Ако те са в състояние да усетят заобикалящата ги среда и след това в подходящо време да синтезират и освобождават химически сигнали, необходими да накараме естествените клетки да правят това, което искаме, това би била много ефективна терапия", казва Шереф Манси от изследователския екип.
"По този начин организмът ще може да се възстановява сам, без помощта на хапчета и други медикаменти", допълва специалистът.
"Умните клетки" не са живи, но имат някои характеристики на живи клетки, за да могат да пресъздават част от техните функции. Въпросните клетки не могат да се възпроизвеждат и загиват скоро след като бъдат използвани.
Подходът може и да звучи като научна фантастика, но според Манси може да бъде използван за тип персонализирана медицина, която следи променящите се условия в реално време. Подобни изкуствени клетки могат да бъдат натоварени със задачата да откриват и реагират на рак, да доставят антибиотици, ако засекат бактериална инфекция, или да освобождават допамин, чийто недостиг се свързва с развитие на болестта на Паркинсон.
Едно от основните предимства на изкуствените клетки е, че възможността да бъдат проектирани "от нулата" за определена цел, ги прави по-предсказуеми, отколкото ако за същата цел бъдат използвани живи бактерии.
