Въпреки всички похвали, които получи на Запад, Михаил Горбачов беше трагична фигура, която се провали в историческата мисия, определена от самия него за собствената му страна.
Удостояването му с Нобеловата награда за мир през 1990 г. беляза връхната точка на световното признание за ролята, която Горбачов, по това време съветски президент, изигра за слагането на край на Студената война без кръвопролития. У дома обаче той се оказа един изтощен и победен човек, когато на следващата година бе принуден да се оттегли, след като бе сведен до лидер на несъществуваща държава, с разпадането на Съюза на съветските социалистически републики на 15 отделни страни.
Горбачов, който почина вчера, си беше поставил за цел да съживи умиращата комунистическа система и да създаде нов съюз, основаващ се на по-равнопоставено партньорство между 15-те републики, най-силните от които бяха Русия и Украйна. Но само за шест години се сринаха както комунизмът, така и Съветският съюз. В ретроспекция някои от грешките са очевидни.
Той се опита да проведе политически и икономически реформи едновременно и в твърде амбициозни мащаби и отприщи сили, които не можеше да контролира. Това е урок, от който си взеха поука китайските лидери, които възприеха пазарната икономика, но изпратиха послание с убийствата на протестиращи на площад "Тянанмън" през 1989 г., че ще действат безмилостно, за да защитят хватката на Комунистическата партия върху властта.
Горбачов никога не се е кандидатирал на избори, за да спечели мандат – за разлика от своя голям съперник Борис Елцин, който бе избран за президент на Русия и допринесе за разпадането на СССР и свалянето на Горбачов от власт.
И той не успя да предвиди силата на националистическите страсти – първоначално в балтийските страни Латвия, Литва и Естония и разпространили се в други републики като Грузия и Украйна – които създадоха непреодолима инерция за бягство от хватката на Москва. "Той не вярваше, че самият Съветски съюз всъщност е империя от нации, които не искат да са оковани", каза Джонатан Иял от Кралския институт на обединените служби - мозъчен тръст, базиран в Лондон. "Както всички съветски лидери и, смея ли да кажа, както руските лидери днес, той възприема Съветския съюз като синоним на Русия и просто не може да разбере защо нациите искат да са независими".
"КОРЕНЪТ НА НЕГОВОТО ПАДЕНИЕ"
Някои историци вярват, че Горбачов е бил прав да заключи от самото начало, че наследената от него система изостава все повече и повече от Запада и не може да бъде спасена по никакъв друг начин освен със смели реформи.
Други възприемат по-критична гледна точка. "Смятам, че неговото падение се корени в това, че той всъщност не разбираше Съветския съюз, съветското общество и как функционираше то", каза Александър Титов, лектор по история в "Куинс юнивърсити" в Белфаст. "Той смяташе, че то може да бъде реформирано, той смяташе, че премахването на някои от основните елементи на съветската система, като страха, репресиите, плановата икономика и така нататък, все пак ще запази системата. Оказа се обаче, че това всъщност са основни елементи на съветската система – с тяхното премахване се разпадна и самата система."
Световни лидери за Горбачов: „Единствен по рода си държавник, променил хода на историята”
Откакто Горбачов падна от власт преди три десетилетия, Русия сурово го осъжда. Когато се кандидатира за президент на Русия срещу Елцин през 1996 г., той остана чак на унизителното седмо място само с 0,5 процента от гласовете. Сред руснаците отдавна се е наложило схващането, че той е слаб лидер, който е бил измамен от Запада. Много от тях все още го обвиняват за разпадането на Съветския съюз, което президентът Владимир Путин в свое известно изказване нарече "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век" – и последвалите години на икономически сътресения и политически хаос, включително войните от Кавказ и Чечения до Централна Азия.
Залитането на Путин към конфронтация със Запада и неговата инвазия в Украйна унищожиха наследството на Горбачов на разведряване на отношенията със Запада и сключване на споразумения със САЩ за ядрените оръжия. На фона на откритите хвалби на Путин за размера и разрушителната мощ на арсенала на Русия, политици както в Москва, така и във Вашингтон напомниха за риска от Трета световна война.
Човекът, който сега е на власт в Кремъл, също така сложи кръст на идеята, олицетворявана от Горбачов, че Русия би могла да се от откаже от империята си и въпреки това да продължи да бъде голяма сила, каза Иял. "Имперските стремежи сега отново са потвърдени като официалната политика в Москва и общият подход – че това, което трябва да направите, ако сте изправени пред криза, е да я смажете с танкове – пак е на мода. Това е една от най-големите трагедии на (Горбачов) - че нито една от позициите, които той в крайна сметка възприе и поддържаше, не беше запазена от лидерите на Русия днес", заяви Иял.
Удостояването му с Нобеловата награда за мир през 1990 г. беляза връхната точка на световното признание за ролята, която Горбачов, по това време съветски президент, изигра за слагането на край на Студената война без кръвопролития. У дома обаче той се оказа един изтощен и победен човек, когато на следващата година бе принуден да се оттегли, след като бе сведен до лидер на несъществуваща държава, с разпадането на Съюза на съветските социалистически републики на 15 отделни страни.
Горбачов, който почина вчера, си беше поставил за цел да съживи умиращата комунистическа система и да създаде нов съюз, основаващ се на по-равнопоставено партньорство между 15-те републики, най-силните от които бяха Русия и Украйна. Но само за шест години се сринаха както комунизмът, така и Съветският съюз. В ретроспекция някои от грешките са очевидни.
Той се опита да проведе политически и икономически реформи едновременно и в твърде амбициозни мащаби и отприщи сили, които не можеше да контролира. Това е урок, от който си взеха поука китайските лидери, които възприеха пазарната икономика, но изпратиха послание с убийствата на протестиращи на площад "Тянанмън" през 1989 г., че ще действат безмилостно, за да защитят хватката на Комунистическата партия върху властта.
Горбачов никога не се е кандидатирал на избори, за да спечели мандат – за разлика от своя голям съперник Борис Елцин, който бе избран за президент на Русия и допринесе за разпадането на СССР и свалянето на Горбачов от власт.
И той не успя да предвиди силата на националистическите страсти – първоначално в балтийските страни Латвия, Литва и Естония и разпространили се в други републики като Грузия и Украйна – които създадоха непреодолима инерция за бягство от хватката на Москва. "Той не вярваше, че самият Съветски съюз всъщност е империя от нации, които не искат да са оковани", каза Джонатан Иял от Кралския институт на обединените служби - мозъчен тръст, базиран в Лондон. "Както всички съветски лидери и, смея ли да кажа, както руските лидери днес, той възприема Съветския съюз като синоним на Русия и просто не може да разбере защо нациите искат да са независими".
"КОРЕНЪТ НА НЕГОВОТО ПАДЕНИЕ"
Някои историци вярват, че Горбачов е бил прав да заключи от самото начало, че наследената от него система изостава все повече и повече от Запада и не може да бъде спасена по никакъв друг начин освен със смели реформи.
Други възприемат по-критична гледна точка. "Смятам, че неговото падение се корени в това, че той всъщност не разбираше Съветския съюз, съветското общество и как функционираше то", каза Александър Титов, лектор по история в "Куинс юнивърсити" в Белфаст. "Той смяташе, че то може да бъде реформирано, той смяташе, че премахването на някои от основните елементи на съветската система, като страха, репресиите, плановата икономика и така нататък, все пак ще запази системата. Оказа се обаче, че това всъщност са основни елементи на съветската система – с тяхното премахване се разпадна и самата система."
Световни лидери за Горбачов: „Единствен по рода си държавник, променил хода на историята”
Откакто Горбачов падна от власт преди три десетилетия, Русия сурово го осъжда. Когато се кандидатира за президент на Русия срещу Елцин през 1996 г., той остана чак на унизителното седмо място само с 0,5 процента от гласовете. Сред руснаците отдавна се е наложило схващането, че той е слаб лидер, който е бил измамен от Запада. Много от тях все още го обвиняват за разпадането на Съветския съюз, което президентът Владимир Путин в свое известно изказване нарече "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век" – и последвалите години на икономически сътресения и политически хаос, включително войните от Кавказ и Чечения до Централна Азия.
Залитането на Путин към конфронтация със Запада и неговата инвазия в Украйна унищожиха наследството на Горбачов на разведряване на отношенията със Запада и сключване на споразумения със САЩ за ядрените оръжия. На фона на откритите хвалби на Путин за размера и разрушителната мощ на арсенала на Русия, политици както в Москва, така и във Вашингтон напомниха за риска от Трета световна война.
Човекът, който сега е на власт в Кремъл, също така сложи кръст на идеята, олицетворявана от Горбачов, че Русия би могла да се от откаже от империята си и въпреки това да продължи да бъде голяма сила, каза Иял. "Имперските стремежи сега отново са потвърдени като официалната политика в Москва и общият подход – че това, което трябва да направите, ако сте изправени пред криза, е да я смажете с танкове – пак е на мода. Това е една от най-големите трагедии на (Горбачов) - че нито една от позициите, които той в крайна сметка възприе и поддържаше, не беше запазена от лидерите на Русия днес", заяви Иял.
