Певицата с български корени Силви Вартан пуска специален миниалбум в помощ на Украйна. Това съобщи самата тя на профила си във Фейсбук. Дигиталното му копие ще бъде публикувано на 13 май, а физически албумът ще е достъпен от 26 май.
„Когато видях образите на украинците, които бягат от падащите бомби, бях в шок. Това неизбежно ми напомни много образи и чувства от детството ми". С тези няколко думи Силви Вартан обобщава емоцията, която я обзема на 24 февруари 2022 г. при началото на войната в Украйна.
Родена на 15 август 1944 г. в Искрец в България, Силви бяга от страната под съветска окупация през 1952 г. С родителите си и брат си Еди отиват в Париж. „Бях само на 8 години, но спомените ми са непокътнати. Не казах нищо, но заснех всичко. И дори ситуацията да беше много различна, защото ние не бягахме от война, а от брутална диктатура, разбирам чувствата на украинския народ. Странна смесица от облекчение е да избягаш от ужаса, страха от неизвестното и тъгата да оставиш след себе си страната си, семейството си, приятелите си, дома си без сигурност за завръщане...“
"Как да помогна? Как да бъдем полезни? Какво да направите, за да дадете малко топлина и подкрепа на украинския народ, който предизвиква възхищение?
Певицата не мисли дълго и създава миниалбум от пет заглавия, печалбите от които ще бъдат изцяло дарени на Unicef в полза на Украйна. „С този славянски народ и съсед на България имаме едно и също ДНК. Имам в репертоара си много песни, които напомнят моето детство в изгнание, устойчивост и свобода. Благодаря на моя екип в лицето на Филип Русо и моите верни музиканти Марк Перие, Майкъл Охайон, Мишел Амселем, Оливие Балдисера и звукорежисьора Себастиен Гоие, които се отзоваха незабавно и презаписахме една от старите ми песни „Одеса“. Четири песни допълват този мини албум: основната и култова „Марица“, посветена на реката в България, една от последните песни на Силви за 2021 г., великолепната „Le Bleu de la Mer Noire“, хитът „Nicolas“ и "Imagine" на Джон Ленън, изпълнена на соло концерт в София през 1990 г.
„Когато видях образите на украинците, които бягат от падащите бомби, бях в шок. Това неизбежно ми напомни много образи и чувства от детството ми". С тези няколко думи Силви Вартан обобщава емоцията, която я обзема на 24 февруари 2022 г. при началото на войната в Украйна.
Родена на 15 август 1944 г. в Искрец в България, Силви бяга от страната под съветска окупация през 1952 г. С родителите си и брат си Еди отиват в Париж. „Бях само на 8 години, но спомените ми са непокътнати. Не казах нищо, но заснех всичко. И дори ситуацията да беше много различна, защото ние не бягахме от война, а от брутална диктатура, разбирам чувствата на украинския народ. Странна смесица от облекчение е да избягаш от ужаса, страха от неизвестното и тъгата да оставиш след себе си страната си, семейството си, приятелите си, дома си без сигурност за завръщане...“
"Как да помогна? Как да бъдем полезни? Какво да направите, за да дадете малко топлина и подкрепа на украинския народ, който предизвиква възхищение?
Sylvie Vartan chante pour l’Ukraine https://t.co/Sxhx1fZYpC @UNICEF_France
— l'Album Sylvie Vartan (@albumSV) May 3, 2022
#SupportUkraine lt's so Vartan, this photo; SV who really has a warm heart and a dignified manner. Love all these 5 songs.🎸 pic.twitter.com/8LLgLQYJvO
Певицата не мисли дълго и създава миниалбум от пет заглавия, печалбите от които ще бъдат изцяло дарени на Unicef в полза на Украйна. „С този славянски народ и съсед на България имаме едно и също ДНК. Имам в репертоара си много песни, които напомнят моето детство в изгнание, устойчивост и свобода. Благодаря на моя екип в лицето на Филип Русо и моите верни музиканти Марк Перие, Майкъл Охайон, Мишел Амселем, Оливие Балдисера и звукорежисьора Себастиен Гоие, които се отзоваха незабавно и презаписахме една от старите ми песни „Одеса“. Четири песни допълват този мини албум: основната и култова „Марица“, посветена на реката в България, една от последните песни на Силви за 2021 г., великолепната „Le Bleu de la Mer Noire“, хитът „Nicolas“ и "Imagine" на Джон Ленън, изпълнена на соло концерт в София през 1990 г.
