Европейската комисия създава вътрешен екип, който ще разследва шпионската дейност на унгарските разузнавателни служби в институциите на Европейския съюз. Това потвърди говорителят на Комисията Балаж Уйвари. Поводът са разследвания на Direkt36, Paper Trail Media и De Tijd, които разкриват целенасочени операции на унгарската външна разузнавателна служба (IH) между 2012 и 2018 г. Допълнително тревога в Брюксел предизвика и неотдавнашният арест на белгийски служител, заподозрян в шпионаж за Китай.
Как е действала мрежата: „приятелски“ срещи, опити за вербовка и натиск върху служители
Ключова роля в разузнавателната мрежа е изиграл дипломат, обозначен като „В.“, който е оглавявал резидентурата на IH в Брюксел под прикритието на дипломатическа мисия. Той редовно се е срещал с унгарски служители на Европейската комисия, представяйки разговорите като неформални, но постепенно е започнал да проявява интерес към вътрешна информация и „неофициални слухове“. В един момент дори опитал да накара свой контакт да подпише документ за сътрудничество с разузнаването, като му предложил финансиране за проект, важен за него.
Паралелно с това друг дипломат – „Е.“ – е изградил мрежа от контакти сред унгарците в европейските институции, задавайки въпроси за тяхната работа и позициите им, с цел да установи кои от тях имат достъп до чувствителна информация и биха могли да бъдат използвани като източници. Трети представител – „Д.“ – се е срещнал с унгарски служител в Будапеща и го е помолил да предостави вътрешни, непублични документи на Комисията, оправдавайки искането с „общия национален интерес“.
Върху някои служители е оказван и натиск да „редактират“ съдържанието на доклади, за да отразяват позициите на правителството в Будапеща. Сред темите, по които е търсена информация или влияние, са били свободата на медиите, фискалната политика и данъчното законодателство.
Сривът на мрежата и поуките за сигурността
През 2017 г. дипломатът „В.“ е разкрит, което води до пълното компрометиране на мрежата и необходимост тя да бъде изградена отново „от нулата“. Това е резултат от поредица груби грешки – използване на незащитени комуникационни канали, прекалено настойчиви опити за вербовка и липса на конспиративност при срещите.
Операциите се развиват на фона на засилено напрежение между правителството на Виктор Орбан и Европейската комисия по въпроси като върховенството на закона, свободата на медиите и разходването на европейски средства. Целта е била да се осигури предварителна информация за действията на Брюксел, които могат да навредят на интересите на режима в Унгария.
Реакции: сериозни опасения в Брюксел и нарастващо недоверие в Белгия
Белгийските служби за сигурност не коментират конкретни случаи, но заместник министър-председателят и външен министър Максим Прево заяви, че „всяко подозрение за шпионаж срещу институциите на ЕС се приема изключително сериозно“ и че „дейността под дипломатическо прикритие подкопава доверието между държавите“.
Белгия продължава официално да разглежда Унгария като партньор за сътрудничество, но вече не споделя с нея чувствителна разузнавателна информация, а предоставя предимно нискорискови доклади. Същевременно анализите, идващи от унгарска страна – особено тези, свързани с Русия и Украйна – се приемат с повишено внимание.
От Европейската комисия уточниха, че няма данни комисар Оливер Вархеи – който между 2015 и 2019 г. е бил ръководител на Постоянното представителство на Унгария към ЕС, а сега е еврокомисар – да е нарушил задълженията си. Будапеща не е отговорила на запитванията на медиите по темата.
Уязвимости в системата на ЕС: „Съюзът не е подготвен за враждебни действия от свои членове“
Служители на Комисията предупреждават, че структурите на ЕС не са подготвени за ситуация, в която държава членка се държи като противник. Например при процедурите за достъп до класифицирана информация се изисква проверка на национално ниво, което означава, че националните служби могат да разберат кои техни граждани работят по чувствителни теми. Това, според тях, представлява сериозна пробойна в системата за сигурност.
Нови дипломатически назначения и засилен надзор
Въпреки скандала Будапеща продължава да разширява присъствието си в Брюксел. Осем нови дипломати ще бъдат командировани в Постоянното представителство, като разходите за един от тях ще се поемат директно от унгарското контраразузнаване – с цел да се осигури постоянен контакт с други служби.
Белгийските власти внимателно наблюдават и новооткрития „Дом на Унгария“ – културен център в сърцето на Брюксел, който може да има и вторична функция за събиране на информация, предвид стратегическото му местоположение срещу кабинета на белгийския премиер.
Операциите на унгарското разузнаване обхващат периода 2012–2018 г., като мрежата се срива през 2017 г. Основните използвани методи включват неформални срещи, апели към „патриотичен дълг“, обещания за финансиране, искания за вътрешни документи и натиск за промени в доклади. Целите на службите са били основно унгарски граждани, работещи в европейските институции, а не чужденци.
Разкритията поставят под съмнение не само лоялността на държава членка към ЕС, но и способността на европейските институции да се защитят от действия на собствените си партньори. В момента Европейската комисия извършва вътрешна проверка, а белгийските служби засилват наблюдението върху унгарските дипломатически и културни структури в столицата на ЕС. За настоящата дейност на IH в Брюксел няма публично потвърдена информация.
