Въпреки че законите, разрешаващи робството, са отменени по целия свят, много от 193-те държави-членки на ООН не криминализират изрично робството.
Робството не е престъпление в почти половината страни по света, се казва в проучване на глобалните закони, призоваващо нациите да затворят юридически вратички, които позволяват на насилниците да избегнат наказанието, съобщи Фондация Томсън Ройтерс. В много държави липсват закони, които пряко криминализират и наказват упражняването на собственост или контрол върху друго лице, според базата данни за Antislavery in Domestic Legislation, създадена в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк. „Робството далеч не е незаконно навсякъде и се надяваме, че нашите изследвания ще променят разговора отвъд този популярен мит“, каза Катарина Шварц, изследовател в Лабораторията за права на Нотингемския университет, която ръководи работата по базата данни за робството.
"Ще бъде изненада много хора да научат, че във всички тези страни няма действащи наказателни закони, които да преследват, осъждат и наказват хората за подлагане на хората на най-крайни форми на експлоатация." Над 40 милиона души са държани в модерно робство, което включва принудителен труд и принудителен брак, според оценките на Международната организация на труда и групата за борба с робството Walk Free Foundation. Прекратяването на съвременното робство до 2030 г. беше сред глобалните цели, приети единодушно от членовете на ООН през 2015 г. Но въпреки че историческите закони, позволявали навремето робството, да са отменени по целия свят, изследователите на базата данни установиха, че много от 193-те държави-членки на ООН не криминализират изрично робството и друга експлоатация.
Няма наказателно законодателство срещу робството в 94 държави - почти половината от страните в ООН - заявиха изследователи от Rights Lab, които прегледаха констатациите на проучването с Центъра Кастан за правата на човека към университета Монаш в Австралия. То установи, че почти две трети от страните очевидно не успяват да инкриминират нито една от основните четири практики, свързани с робството - крепостничество, робство за дългове, принудителен брак и трафик на деца - освен в контекста на трафика на хора. Изследователите отбелязват, че почти всички страни имат някаква форма на вътрешно законодателство за борба с трафика на хора. Но вратичките в закона означават, че експлоатацията може да се наложи да бъде преследвана косвено съгласно съответните закони, а в някои случаи насилниците могат да избегнат изцяло наказание за експлоатация, каза Шварц.
Докладът отразява факта, че разбирането за робството се разширява, за да обхване широк спектър от експлоатация и законите не винаги са догонвали случващото се, заяви Якуб Собик, говорител на благотворителната организация за борба с робството Anti-Slavery International. Но той каза, че просто затягането на законодателството не е отговор на проблема.
„Робството по своята същност експлоатира хора, които попадат леко извън принципите на правовата държава“, каза той пред фондацията Томсън Ройтерс. „Необходими са широкообхватни политики, които да се занимават с по-широкия контекст и системните причини, поради които хората стават уязвими да бъдат подмамени, хванати в капан и контролирани от друг човек.“
Робството не е престъпление в почти половината страни по света, се казва в проучване на глобалните закони, призоваващо нациите да затворят юридически вратички, които позволяват на насилниците да избегнат наказанието, съобщи Фондация Томсън Ройтерс. В много държави липсват закони, които пряко криминализират и наказват упражняването на собственост или контрол върху друго лице, според базата данни за Antislavery in Domestic Legislation, създадена в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк. „Робството далеч не е незаконно навсякъде и се надяваме, че нашите изследвания ще променят разговора отвъд този популярен мит“, каза Катарина Шварц, изследовател в Лабораторията за права на Нотингемския университет, която ръководи работата по базата данни за робството.
"Ще бъде изненада много хора да научат, че във всички тези страни няма действащи наказателни закони, които да преследват, осъждат и наказват хората за подлагане на хората на най-крайни форми на експлоатация." Над 40 милиона души са държани в модерно робство, което включва принудителен труд и принудителен брак, според оценките на Международната организация на труда и групата за борба с робството Walk Free Foundation. Прекратяването на съвременното робство до 2030 г. беше сред глобалните цели, приети единодушно от членовете на ООН през 2015 г. Но въпреки че историческите закони, позволявали навремето робството, да са отменени по целия свят, изследователите на базата данни установиха, че много от 193-те държави-членки на ООН не криминализират изрично робството и друга експлоатация.
Няма наказателно законодателство срещу робството в 94 държави - почти половината от страните в ООН - заявиха изследователи от Rights Lab, които прегледаха констатациите на проучването с Центъра Кастан за правата на човека към университета Монаш в Австралия. То установи, че почти две трети от страните очевидно не успяват да инкриминират нито една от основните четири практики, свързани с робството - крепостничество, робство за дългове, принудителен брак и трафик на деца - освен в контекста на трафика на хора. Изследователите отбелязват, че почти всички страни имат някаква форма на вътрешно законодателство за борба с трафика на хора. Но вратичките в закона означават, че експлоатацията може да се наложи да бъде преследвана косвено съгласно съответните закони, а в някои случаи насилниците могат да избегнат изцяло наказание за експлоатация, каза Шварц.
Докладът отразява факта, че разбирането за робството се разширява, за да обхване широк спектър от експлоатация и законите не винаги са догонвали случващото се, заяви Якуб Собик, говорител на благотворителната организация за борба с робството Anti-Slavery International. Но той каза, че просто затягането на законодателството не е отговор на проблема.
„Робството по своята същност експлоатира хора, които попадат леко извън принципите на правовата държава“, каза той пред фондацията Томсън Ройтерс. „Необходими са широкообхватни политики, които да се занимават с по-широкия контекст и системните причини, поради които хората стават уязвими да бъдат подмамени, хванати в капан и контролирани от друг човек.“
