Велун, първият град, бомбардиран през Втората световна война, иска да се превърне в символ на помирението и напомняне за страданията на мирните граждани по време на войната. На 1 септември президентите на Полша и Германия ще го посетят, за да отбележат заедно 80-ата годишнина от избухването на Втората световна война.
Преди зазоряване на 1 септември щафетно нощно бягане ще завърши във Велун - първия полски град, бомбардиран през Втората световна война.
Очаква се бягането да започне предишната нощ от летището в Полска Нова Веш, откъдето преди 80 години излитат германските бомбардировачи, за да унищожат беззащитния град.
Участниците ще пристигнат на градския площад с факли в ръце, с което ще започнат и възпоменателните чествания, ръководени от полския президент Анджей Дуда и германския му колега Франк-Валтер Щайнмайер. Това ще е първото в историята възпоменателно събитие за Втората световна война, за което в града ще бъдат и двамата лидери.
"Наистина се радвам, че президентите решиха да дойдат във Велун да изразят почитта си към цивилните жертви във Втората световна война", казва пред ДПА кметът Павел Окраса.
Полските възпоменателни прояви за Втората световна война обикновено се състоят във Вестерплате, където полски гарнизон е атакуван от германските войски рано на 1 септември 1939 г.
Години наред полуостров Вестерплате беше смятан за мястото, където започва войната, но в последните години историците изтъкват, че нападението над Велун е било извършено няколко минути по-рано.
iStock/Getty Images
"Няма значение къде е бил даден първият изстрел. Има два различни символа на Втората световна война. Вестерплате е символ на невероятната храброст на полския войник, а Велун - символ на цивилните жертви", казва Окраса.
"Цивилните са тези, които страдат най-много през Втората световна война - не само поляци, но и евреи и много други народи. Искаме да покажем това измерение на войната: каква разруха е причинила тя на семействата, градовете, архитектурата", допълва той.
При нападението преди 80 години градът не е имал укрепления, военна промишленост или противовъздушна отбрана. Около 75 процента от градския център е бил разрушен. Първите бомби били хвърлени над градската болница, чийто покрив бил обозначен с огромен червен кръст.
Смята се, че при бомбардировката са загинали около 1200 души.
"Днес бихме нарекли това терористичен акт", казва Окраса.
Един от преживелите бомбардировката е Зофя Бурхачинска, която днес е на 91 години. Тя избягала от града боса и по нощница, след като бомба поразила сградата, в която живеела.
Бурхачинска се върнала в града през 1945 г., но за нея той вече бил неузнаваем.
"Баща ми трябваше да ми покаже пътя до училището - това беше съвсем друг град. Там, където преди имаше къщи, сега имаше само отломки", разказва тя.
През следващите десетилетия Велун успява да възкръсне от пепелта и се надява да се превърне в символ на помирението и напомняне какъв ужас за цивилното население са войните.
"Искаме да представим тези идеи на света", казва Окраса.
Кметът се надява също Велун да стане и друг символ - на полско-германското съгласие, заедно с други три следвоенни жеста: писмо от 1965 г. от полски до германски епископи, в което те "прощават и искат прошка"; почитта към жертвите при въстанието във Варшавското гето, засвидетелствана през 1970 г. от канцлера Вили Бранд, и жеста на помирение между канцлера Хелмут Кол и премиера Тадеуш Мазовецки през 1989 г.
Градът дава своя принос в поддържането на добри отношения с германските си съседи. Кметът описва отношенията на Велун с партньорските градове Остербург в провинция Саксония-Анхалт и Аделебсен в Долна Саксония като "прекрасни".
"Мога съвсем честно и убедено да кажа, че можем да служим за пример за добри полско-германските отношения на местно равнище", казва Окраса.
Някои от участниците в щафетното бягане на 1 септември ще дойдат от градовете партньори на Велун в Германия.
Кметът се гордее с постигнатото от града след смяната на режима през 1989 г.
"Тук имаме силен икономически център, много активни предприемачи, които по свой начин връщат дължимото на предишните поколения", отбелязва Окраса.
Колкото до военните репарации, кметът оставя този въпрос на полската дипломация.
"Ние градим добри отношения с партньорските си градове в Германия и искаме те да останат такива. Не бихме желали репарациите да станат причина за влошаването им", подчертава Павел Окраса.
