Полша започна тази седмица да строи стена по границата си с Беларус, която да спира нелегалните мигранти. Това става няколко месеца, след като напливът на мигранти, главно от Ирак, Афганистан и други страни от Близкия изток и Африка предизвика сериозна криза между Полша и Беларус, обвинявана, че на практика организира трафик на хора през границите на ЕС, за да си отмъсти за наложените ѝ санкции заради нарушенията на човешките права.
По 186 километра от дългата 418 километра полско-беларуска граница ще бъде издигната висока 5,5 метра преграда от стоманени стълбове с бодлива тел в горната част, датчици за движение и камери за наблюдение. Цената е около 1,6 милиарда злоти или 353 милиона евро. Строежът трябва да приключи до юни.
Още миналата година, в разгара на мигрантската криза, полските власти вдигнаха по част от границата с Беларус временна телена ограда, висока 2,5 метра.
Аргументите на дясното националистическо правителство на "Право и справедливост" са ясни: трябва да се защитим, а по този начин да защитим и границите на Европа. След разговори между европейски лидери и Минск и активна европейска дипломация натискът върху границата намаля. Авторитарният беларуски лидер Александър Лукашенко, явно не виждайки вече полза от изостряне на конфронтацията с ЕС, отстъпи и започна връщане на мигрантите в страните им. Но проправителствените медии в Полша тези дни отново биха тревога, че атаката срещу Полша продължава и ще придобива нови форми. Седмичникът "Шечи" пише, че според полските служби Минск действа за отваряне на нови канали на "доставки" на мигранти, може би от Афганистан. Има основания да се очаква по-голяма "професионализация" на атакуващите границата, обучаването им, така че да станат паравоенни групи, маскирани като мигранти. Затова изграждането на стената е нещо наложително и трябва да започне възможно най-бързо, писа през декември журналистът Михал Карновски.
На другия полюс e известният политик от левицата и бивш премиер на Полша Влоджимеж Чимошевич. Той много остро реагира на започването на строителството на стената. "Бесен съм на тази идиотска ограда", каза той пред вестник "Газета виборча" и заяви, че управляващите са решили да разделят Европа с истинска желязна завеса. Като политически сигнал и политическа символика това е драматична грешка, смята той. Отделяме се точно сега от беларусите, а твърдим, че искаме да им помогнем в борбата им с фалшифицирането на изборите от Лукашенко, заяви Чимошевич. Обърна обаче внимание и на друг аспект - екологичния, защото стената ще мине и през Беловежката гора, уникална екосистема, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Чимошевич, който от няколко години живее в тази гора, е много разтревожен от последиците за околната среда. Проектът предвижда в съоръжението да бъдат оставени врати, през които да преминават обитателите на гората, прочута със зубрите си, но това не успокоява природозащитниците, които се безпокоят как ще реагират животните на грубото нахлуване на човека в техните земи. Според полския клон на Фонда на дивата природа заради строителството се предвижда изсичане на дървета в ивица, широка 200 метра, което би означавало сеч на около 1000 хектара в сърцето на Беловежката гора. Допълнителни щети на природата ще нанесе вкарването на тежка транспортна и строителна техника, създаването на паркинги, бетонови възли.
Още в сряда, ден след обявеното започване на строителните работи, имаше протести на активисти и жители на граничните райони. За тях това е поредният абсурд, защото огромните средства, които ще бъдат вложени в стената, няма да решат миграционната криза, а само ще прехвърлят проблема към друг участък от полската граница или в друга страна по външните граници на Европейския съюз.
Въпросът за парите, които отиват за подобни съоръжения, няма как да не вълнува и управляващите. На 21 януари във Вилнюс, столицата на Литва, която също граничи с Беларус, се състоя Европейска конференция за управление на границите. На нея 16 страни от ЕС подписаха декларация, в която призовават Брюксел да отпусне финансова помощ за противодействие на нелегалната миграция, включително чрез изграждане на "физически прегради". Само че според вестник "Шпигел" с това не е съгласна европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон, която смята, че парите трябва да идват от националните бюджети, защото и решенията се взимат на национално равнище.
Защитавайки изграждането на солидна преграда по границата, полският вътрешен министър Мариуш Камински заяви пред Полската агенция по печата (ПАП) , че подобно "техническо обезопасяване на границата" е доказало ефикасността си в други страни в борбата с нелегалната миграция.
Не искаме поредни стени в Европа, казват въпреки това противниците на този начин на решаване на проблема. Само че полската стена е поредната в Европа, която се опитва да се огради от нежелани мигранти.
Първа всъщност беше Гърция, отбелязва агенция Франс прес, припомняйки историята на преграждането на границите. Три години преди масовия приток през 2015 г. на търсещи убежище, главно по море, Гърция изгради бариера от бодлива тел с височина от 2,5 до 3 метра по границата си с Турция, откъдето най-често се опитваха да влязат нелегални мигранти. Тази двойна метална ограда се простира на 11 километра в частта, където река Еврос (Марица), навлиза в турска територия През 2020 г. Атина инвестира в нов арсенал за борба с миграцията, включващ 40-километрова стоманена ограда, висока над пет метра, с камери и радар.
През 2014 г. дойде и редът на България - издигната бе 30-километрова ограда от бодлива тел по границата с Турция. Дължината на оградата вече достигна 240 км.
През 2015 г. притокът на над един милион души, бягащи от войните и бедността, ускори вдигането на огради по пътя им.
В Унгария през септември 2015 г. по границата със Сърбия бе издигната ограда с бодлива тел с височина 4 метра и дължина 175 км, а след това още една - 120-километрова по границата с Хърватия.
Словения също се отдели с дълга 190 км преграда от Хърватия, която също като нея е член на ЕС, но не и на Шенгенската зона, а през 2021 г. правителството обяви, че строи допълнително 50-километрово ограждение.
През ноември 2015 г. Северна Македония, кандидат за член на ЕС, започна издигането на метална ограда по границата с Гърция с височина 2,5 метра и бодлива тел отгоре в близост до гръцкото село Идомени, откъдето ежедневно преминаваха по няколко хиляди мигранти. Ограждения бяха издигнати и при още два контролно-пропускателни пункта - Меджитлия и Дойран. Общата дължина на оградите е 32,2 километра.
Австрия монтира ограда през декември 2015 г. на границата със Словения - първата по рода си в Шенгенската зона, в която движението дотогава беше свободно. Металното ограждение е високо 2 метра и дълго 4 километра. Според медиите обаче в нея има много пролуки, през които преминават земеделци и животни.
Франция завърши през декември 2016 г. издигането на стена покрай пътна артерия в Кале, за да попречи на мигрантите нелегално да се промъкват в камионите, пътуващи за Великобритания. Стената е висока 4 метра и е финансирана от Великобритания с 2,7 милиона евро. Оттогава мигрантите се опитват да достигнат британския бряг с лодки.
И връщайки се към последната засега мигрантска криза - "беларуската", да припомним, че две от другите държави, засегнати от нея - Литва и Латвия, също използваха този инструмент. През ноември Латвия при закон за построяване на стена по 173-километровата си границата си с Беларус, а Литва същия този месец започна работа по първите участъци от стоманена преграда, висока 3,4 метра и бодлива тел отгоре. Плановете са до септември стената да е с дължина 500 километра.
По 186 километра от дългата 418 километра полско-беларуска граница ще бъде издигната висока 5,5 метра преграда от стоманени стълбове с бодлива тел в горната част, датчици за движение и камери за наблюдение. Цената е около 1,6 милиарда злоти или 353 милиона евро. Строежът трябва да приключи до юни.
Още миналата година, в разгара на мигрантската криза, полските власти вдигнаха по част от границата с Беларус временна телена ограда, висока 2,5 метра.
Аргументите на дясното националистическо правителство на "Право и справедливост" са ясни: трябва да се защитим, а по този начин да защитим и границите на Европа. След разговори между европейски лидери и Минск и активна европейска дипломация натискът върху границата намаля. Авторитарният беларуски лидер Александър Лукашенко, явно не виждайки вече полза от изостряне на конфронтацията с ЕС, отстъпи и започна връщане на мигрантите в страните им. Но проправителствените медии в Полша тези дни отново биха тревога, че атаката срещу Полша продължава и ще придобива нови форми. Седмичникът "Шечи" пише, че според полските служби Минск действа за отваряне на нови канали на "доставки" на мигранти, може би от Афганистан. Има основания да се очаква по-голяма "професионализация" на атакуващите границата, обучаването им, така че да станат паравоенни групи, маскирани като мигранти. Затова изграждането на стената е нещо наложително и трябва да започне възможно най-бързо, писа през декември журналистът Михал Карновски.
На другия полюс e известният политик от левицата и бивш премиер на Полша Влоджимеж Чимошевич. Той много остро реагира на започването на строителството на стената. "Бесен съм на тази идиотска ограда", каза той пред вестник "Газета виборча" и заяви, че управляващите са решили да разделят Европа с истинска желязна завеса. Като политически сигнал и политическа символика това е драматична грешка, смята той. Отделяме се точно сега от беларусите, а твърдим, че искаме да им помогнем в борбата им с фалшифицирането на изборите от Лукашенко, заяви Чимошевич. Обърна обаче внимание и на друг аспект - екологичния, защото стената ще мине и през Беловежката гора, уникална екосистема, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Чимошевич, който от няколко години живее в тази гора, е много разтревожен от последиците за околната среда. Проектът предвижда в съоръжението да бъдат оставени врати, през които да преминават обитателите на гората, прочута със зубрите си, но това не успокоява природозащитниците, които се безпокоят как ще реагират животните на грубото нахлуване на човека в техните земи. Според полския клон на Фонда на дивата природа заради строителството се предвижда изсичане на дървета в ивица, широка 200 метра, което би означавало сеч на около 1000 хектара в сърцето на Беловежката гора. Допълнителни щети на природата ще нанесе вкарването на тежка транспортна и строителна техника, създаването на паркинги, бетонови възли.
Още в сряда, ден след обявеното започване на строителните работи, имаше протести на активисти и жители на граничните райони. За тях това е поредният абсурд, защото огромните средства, които ще бъдат вложени в стената, няма да решат миграционната криза, а само ще прехвърлят проблема към друг участък от полската граница или в друга страна по външните граници на Европейския съюз.
Въпросът за парите, които отиват за подобни съоръжения, няма как да не вълнува и управляващите. На 21 януари във Вилнюс, столицата на Литва, която също граничи с Беларус, се състоя Европейска конференция за управление на границите. На нея 16 страни от ЕС подписаха декларация, в която призовават Брюксел да отпусне финансова помощ за противодействие на нелегалната миграция, включително чрез изграждане на "физически прегради". Само че според вестник "Шпигел" с това не е съгласна европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон, която смята, че парите трябва да идват от националните бюджети, защото и решенията се взимат на национално равнище.
Защитавайки изграждането на солидна преграда по границата, полският вътрешен министър Мариуш Камински заяви пред Полската агенция по печата (ПАП) , че подобно "техническо обезопасяване на границата" е доказало ефикасността си в други страни в борбата с нелегалната миграция.
Не искаме поредни стени в Европа, казват въпреки това противниците на този начин на решаване на проблема. Само че полската стена е поредната в Европа, която се опитва да се огради от нежелани мигранти.
Първа всъщност беше Гърция, отбелязва агенция Франс прес, припомняйки историята на преграждането на границите. Три години преди масовия приток през 2015 г. на търсещи убежище, главно по море, Гърция изгради бариера от бодлива тел с височина от 2,5 до 3 метра по границата си с Турция, откъдето най-често се опитваха да влязат нелегални мигранти. Тази двойна метална ограда се простира на 11 километра в частта, където река Еврос (Марица), навлиза в турска територия През 2020 г. Атина инвестира в нов арсенал за борба с миграцията, включващ 40-километрова стоманена ограда, висока над пет метра, с камери и радар.
През 2014 г. дойде и редът на България - издигната бе 30-километрова ограда от бодлива тел по границата с Турция. Дължината на оградата вече достигна 240 км.
През 2015 г. притокът на над един милион души, бягащи от войните и бедността, ускори вдигането на огради по пътя им.
В Унгария през септември 2015 г. по границата със Сърбия бе издигната ограда с бодлива тел с височина 4 метра и дължина 175 км, а след това още една - 120-километрова по границата с Хърватия.
Словения също се отдели с дълга 190 км преграда от Хърватия, която също като нея е член на ЕС, но не и на Шенгенската зона, а през 2021 г. правителството обяви, че строи допълнително 50-километрово ограждение.
През ноември 2015 г. Северна Македония, кандидат за член на ЕС, започна издигането на метална ограда по границата с Гърция с височина 2,5 метра и бодлива тел отгоре в близост до гръцкото село Идомени, откъдето ежедневно преминаваха по няколко хиляди мигранти. Ограждения бяха издигнати и при още два контролно-пропускателни пункта - Меджитлия и Дойран. Общата дължина на оградите е 32,2 километра.
Австрия монтира ограда през декември 2015 г. на границата със Словения - първата по рода си в Шенгенската зона, в която движението дотогава беше свободно. Металното ограждение е високо 2 метра и дълго 4 километра. Според медиите обаче в нея има много пролуки, през които преминават земеделци и животни.
Франция завърши през декември 2016 г. издигането на стена покрай пътна артерия в Кале, за да попречи на мигрантите нелегално да се промъкват в камионите, пътуващи за Великобритания. Стената е висока 4 метра и е финансирана от Великобритания с 2,7 милиона евро. Оттогава мигрантите се опитват да достигнат британския бряг с лодки.
И връщайки се към последната засега мигрантска криза - "беларуската", да припомним, че две от другите държави, засегнати от нея - Литва и Латвия, също използваха този инструмент. През ноември Латвия при закон за построяване на стена по 173-километровата си границата си с Беларус, а Литва същия този месец започна работа по първите участъци от стоманена преграда, висока 3,4 метра и бодлива тел отгоре. Плановете са до септември стената да е с дължина 500 километра.
