Джери Адлер
Джери Адлер / gettyimages.com

Джери Адлер, който прекара десетилетия зад кулисите на прочути бродуейски продукции, преди да се насочи към актьорството на 60-годишна възраст, почина на 96 години.

Адлер почина в събота, 23 август, според кратко съобщение на семейството му, потвърдено от Riverside Memorial Chapel в Ню Йорк.

Адлер „почина мирно в съня си“, заяви Сара Шулман от Paradigm Talent Agency от името на семейството му. Не беше посочена непосредствена причина, пише в. „Гардиън“.

Сред актьорските постижения на Адлер са „Семейство Сопрано“, където играеше ролята на съветника на Тони Сопрано, Хеш Рабкин, през всички шест сезона, и „Добрата съпруга“, където играеше ролята на адвоката Хауърд Лайман.

Но преди Адлер да стъпи пред камерата на филм или телевизия, той имаше 53 продукции на Бродуей – всички зад кулисите, като сценичен мениджър, продуцент или режисьор.

Той произхождаше от семейство с дълбоки корени в еврейския и идиш театър, както разказа пред Jewish Ledger през 2014 г.

Баща му, Филип Адлер, беше генерален мениджър на прочутия Group Theatre и на продукции на Бродуей, а братовчедка му Стелла Адлер беше легендарна учителка по актьорско майсторство.

„Аз съм продукт на непотизма“, каза Адлер пред TheaterMania през 2015 г.

„Получих първата си работа, когато бях в Сиракузския университет, и баща ми, генерален мениджър на „Мъжете предпочитат блондинките“, ми се обади, [защото] имаше свободно място за асистент-сценичен мениджър. Пропуснах си лекциите.“

След като има дълга театрална кариера, която включва оригиналната продукция на „Моята прекрасна лейди“ и работа с Марлене Дитрих, Джули Андрюс, Ричард Бъртън и много други, Адлер напуска Бродуей по време на кризата през 80-те години.

Премества се в Калифорния, където работи по телевизионни продукции като сапунката „Санта Барбара“.

„Наистина навлизах в залеза на една посредствена кариера“, каза той пред New York Times през 1992 г.

Но пенсионирането, което обмислял, било отложено, когато Дона Айзаксон, кастинг директор на „The Public Eye“ и дългогодишна приятелка на една от дъщерите на Адлер, имала предчувствие как да подбере актьор за трудна роля.

Адлер бил от другата страна на кастингите и, любопитен да изпита как се чувстват актьорите, се съгласил да опита.

Режисьорът Хауърд Франклин, който прослушал десетки актьори за ролята на вестникарски колумнист във филма с Джо Пеши, изпитал „трепет“, когато Адлер се явил на кастинг.

Така започва актьорската му кариера, която го държа пред камерата в продължение на повече от 30 години.

Ранната му роля в сериала „Северно изложение“, написан от Дейвид Чейс, проправи пътя му към бъдещия проект на Чейс, „Семейство Сопрано“.

„Когато Дейвид щеше да снима пилотния епизод на „Семейство Сопрано“, той ми се обади и ме попита дали бих искал да играя камео ролята на Хеш. Трябваше да бъде само за един епизод“, разказа той пред Forward през 2015 г.

„Но когато сериалът беше одобрен, харесаха героя и аз започнах да се появявам на всеки четири седмици“, продължи той.

Сред филмите, в които е участвал Адлер, е „Манхатънска мистерия“ на Уди Алън, но той е най-известен с работата си в телевизията.

Те включват участия в „Спаси ме“, „Луд по теб“, „Прозрачен“ и гостувания в сериали от „Западното крило“ до „Броуд Сити“.

Той дори се завърна на Бродуей, този път на сцената, в пиесата на Елейн Мей „По-висок от джудже“ през 2000 г.

През 2015 г. се появи в дебюта на Лари Дейвид като сценарист и актьор, „Риба в мрака“.

„Прави го, защото наистина ми харесва. Мисля, че пенсионирането е път, който не води никъде“, каза Адлер пред Forward по повод пиесата.

„Не бих знаел какво да правя, ако се пенсионирам. Предполагам, че когато вече никой не ми се обажда, тогава ще се пенсионирам. А дотогава всичко е чудесно.“

Адлер публикува мемоарите си „Too Funny for Words: Backstage Tales from Broadway, Television, and the Movies“ миналата година.

„Готов съм да тръгна във всеки момент“, каза той тогава пред CT Insider, когато го попитаха дали ще приеме още роли.

През последните години той и съпругата му Джоан Лаксман се преместиха от Кънектикът обратно в родния му град Ню Йорк.

За Адлер, който някога смяташе, че е „твърде глупаво изглеждащ“, за да играе, да се види на екрана беше странно, поне в началото.

И в много интервюта за различни медии той изрази колко странно е да бъде разпознаван от публиката, след като е прекарал толкова години зад кулисите.

Все пак имаше поне едно предимство да бъде запазен на филм, както каза пред New York Times през 1992 г.

„Аз вече съм безсмъртен“, каза той. 

БГНЕС