Основен свидетел на процеса „Локърби” признава, че е лъжесвидетелствал
Основен свидетел на процеса „Локърби” признава, че е лъжесвидетелствал / netinfo
Случаят „Локърби” е на път да претърпи исторически обрат. В специално писмо до няколко десетки организации и лица, сред които и журналистът от Дарик радио Светослав Иванов, швейцарският гражданин Улрих Лумперт, бивш служител на компания „MEBO Тelecomucation” признава, че през 1989 година е откраднал от компанията, в която е работил прототип на таймер „МST – 13”, който в последствие бе използван от съда в Холандия като основно доказателство срещу либиеца Абдел Басет Ал Меграхи. Благодарение на този таймер, през 2001 година Меграхи беше осъден на доживотен затвор.

„Днес, признавам, че аз собственоръчно произведох три прототипа „МСТ – 13” и откраднах третия, за да ги предам на лице, което официално разследваше случая „Локърби. Това се случи на 22 юни 1989 година”, се казва в писмото. Лумперт, който е призован на процеса срещу либийците като свидетел номер 550, разкрива, че изобщо не е предполагал че таймерът, ще бъде използван като доказателство по делото срещу обвиняемите Меграхи и Фима. „Основната причината да не направя тези разкрития по-рано, е че изпаднах в дълбока депресия и живеех в непрекъснат страх след втория ми разпит по случая „Локърби” през 1991 година”, казва Лумперт.

Швейцарецът твърди, че е изпаднал в шок, когато е видял откраднатия от него таймер в списъка с доказателства (доказателство номер PT-35) срещу обвиняемите либийци. Терористичният атентат над шотландското село Локърби на 21 декември 1988 година отне живота на 270 души. Според шотландски съдебен състав, заседавал в Холандия, отговорен за кървавата баня в британско небе, е либиецът Абдел Басет ал Меграхи, който беше осъден след сравнително бързо производство през 2001 г.

Според американски прокурори таймерът „МСТ – 13” е един от общо двайсет, които през 1985 година са били продадени на либийското разузнаване. Въпросните барометрични таймери, които се задействат на определена височина на полета, са произведени в Швейцария в ателието на Едуин Булие, където е работил Улрих Лумперт. Той отрича, че е продавал от тези устройства само на либийците.

Това доказателство се оспорва и от Джим Суайър, ръководител на сдружението на британските роднини на загиналите при атентата. Той твърди, че частта от таймер е била открита в началото на 1989 година. Тя е била запечатана от полицията в специална опаковка, на която е бил поставен етикет "овъглена тъкан". Години по-късно торбичката се появява в съдебната зала, но на нея вече има друг етикет "овъглени отломки". Никой не признава, че етикетът е бил сменен.

"Съдът така и не установи и не тества този таймер дали наистина той може да задейства експлозив. Това не беше доказано. След края на процеса бяха проведени опити, при които различни количества експлозив бяха взривявани по сходен начин на истинския взрив на борда на самолета. Целта беше да се разбере дали ще останат някакви остатъци от взривните устройства. Резултатът беше просто черна пепел заради температурата и силата на експлозиите", изтъква пред Дарик Джим Суайър, бащата на загиналата Флора Суайър. “Искрено съжалявам за последствията от моето мълчание”, завършва писмото на Улрих Лумперт, което е нотариално заверено в Швейцария.

В звуковия файл може да чуете разследването на Светослав Иванов „Локърби – голямата тайна на ЦРУ”, което спечели голямата награда за разследване на медийния фестивал в Албена тази година.