Мнозинството от жителите на южния тихоокеански архипелаг Нова Каледония гласуваха днес срещу обявяването на независимост от Франция в дългоочакван референдум, увенчал 30-годишен процес на деколонизация, предаде Ройтерс.
Вот със "за" би лишил Париж от опорен пункт в Индо-Тихоокеанския регион, в който Китай разширява своето присъствие, и би накърнил гордостта на една бивша колониална империя, простирала се от Карибите през Субсахарска Африка до Тихия океан.
Според частични резултати въз основа на 80-процента избирателна активност към 15 ч бълг. време гласовете с "не", т.е. срещу независимостта, са 56,9 процента, съобщи на уебсайта си местната телевизия "NC Lа Premiere". "Жителите на Нова Каледония предпочетоха да останат французи... Това е вот на доверие във Френската република, в нейното бъдеще и в нейните ценности", каза президентът на Франция Еманюел Макрон в реч по френската телевизия.
Референдумът бе първият вот за самоопределение, проведен във френска територия, след като Джибути - в Африканския рог - гласува за независимост през 1977 г.
Избирателите на тази тихоокеанска островна територия, ползваща се със значителна степен на самоуправление, трябваше да отговорят на въпроса "Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима?"
Макрон каза, че разбира разочарованието на онези, които са искали независимост, но добави, че френската държава ще гарантира свобода, равенство и братство за всеки. "Единственият губещ е изкушението за пренебрежение, за разделение, за насилие и страх; единственият печеливш е процесът на мир и духът на диалог", каза Макрон.
Страстите между настроените за независимост местни жители - канаките, и наследниците на колониалните заселници, оставащи лоялни към Париж, продължават да са разгорещени, посочва Ройтерс. През последното десетилетие отношенията между двете групи видимо се подобриха, но вотът с "не", т.е. срещу независимостта, е доста под някои предварителни прогнози, което може да окуражи националистите да поискат нов референдум в идните години. На архипелага живеят 280 000 души, като право на глас имаха около 175 000.
Вот със "за" би лишил Париж от опорен пункт в Индо-Тихоокеанския регион, в който Китай разширява своето присъствие, и би накърнил гордостта на една бивша колониална империя, простирала се от Карибите през Субсахарска Африка до Тихия океан.
Според частични резултати въз основа на 80-процента избирателна активност към 15 ч бълг. време гласовете с "не", т.е. срещу независимостта, са 56,9 процента, съобщи на уебсайта си местната телевизия "NC Lа Premiere". "Жителите на Нова Каледония предпочетоха да останат французи... Това е вот на доверие във Френската република, в нейното бъдеще и в нейните ценности", каза президентът на Франция Еманюел Макрон в реч по френската телевизия.
Референдумът бе първият вот за самоопределение, проведен във френска територия, след като Джибути - в Африканския рог - гласува за независимост през 1977 г.
Избирателите на тази тихоокеанска островна територия, ползваща се със значителна степен на самоуправление, трябваше да отговорят на въпроса "Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима?"
Макрон каза, че разбира разочарованието на онези, които са искали независимост, но добави, че френската държава ще гарантира свобода, равенство и братство за всеки. "Единственият губещ е изкушението за пренебрежение, за разделение, за насилие и страх; единственият печеливш е процесът на мир и духът на диалог", каза Макрон.
Страстите между настроените за независимост местни жители - канаките, и наследниците на колониалните заселници, оставащи лоялни към Париж, продължават да са разгорещени, посочва Ройтерс. През последното десетилетие отношенията между двете групи видимо се подобриха, но вотът с "не", т.е. срещу независимостта, е доста под някои предварителни прогнози, което може да окуражи националистите да поискат нов референдум в идните години. На архипелага живеят 280 000 души, като право на глас имаха около 175 000.
