Пациент с амиотрофична латерална склероза (АЛС), който е загубил способността си да говори, е успял да общува с помощта на мозъчен имплант за преобразуване на текст в реч, предаде Ройтерс, като цитира учени.
Те са провели два изследвания, като при едното са наблюдавани обещаващите възможности на мозъчно-компютърните интерфейси за възстановяване на речта при парализирани пациенти.
Данните са публикувани в изданието New England Journal of Medicine.
Те дават "убедителни нови доказателства за бърз клиничен напредък при практическите приложения на устройства за възстановяване на комуникацията след парализа", пише в придружаваща редакционна статия д-р Едуард Чанг, неврохирург от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Той не е участвал в изследванията.
"Блекрок нюротек", "Медтроник", "Синкрън" и "Нюралинк" на Илон Мъск са сред компаниите, които работят за комерсиализиране на мозъчно-компютърни интерфейси, отбелязва Ройтерс.
Всяко от двете проучвания включва по един пациент с АЛС - мъж и жена. При хората, страдащи от това заболяване, известно и като болест на Лу Гериг, се наблюдава прогресивна дегенерация на нервните клетки в гръбначния и главния мозък.
Единият пациент е 45-годишен мъж със сериозни затруднения при говора. Той може да бъде разбран само от човека, който се грижи за него и с когото общува със средна скорост от около седем думи в минута, казват изследователите. Скоростта на разговорния английски език е приблизително 160 думи в минута, отбелязва Ройтерс.
Изследователите имплантират четири микроелектродни устройства, произведени от Blackrock Neurotech, които записват невронната активност в областите на мозъка, свързани с езика и речта чрез 256 интракортикални електрода - много повече, отколкото са били насочени в предишни проучвания.
Софтуерът за декодиране може да научи редки думи и да бъде обучаван бързо и да се пренастрои онлайн, което също не е показвано досега, казва Чанг.
На втория ден от използването на дешифратора пациентът общува, като използва речник от 125 000 думи, сочат данни от проучването, цитирано от Ройтерс.
Декодираните думи са показвани на екрана и след това са вокализирани с помощта на софтуер за преобразуване на текст в реч, създаден да звучи като гласа отпреди заболяването да се развие.
Пациентът, участващ във второто изследване, е жена на 58 години, която е получила по-примитивен имплант седем години по-рано. Използваното устройство на "Медтроник" функционирало добре шест години и е позволявало на жената да общува с помощта на кликове.
Когато използването му станало невъзможно, не е открита техническа неизправност. Вместо това, прогресиращата атрофия на мозъка на пациентката "направи интерфейса мозък-компютър неефективен след години на успешна употреба", казват изследователите.
Бъдещите усилия на специалистите може да се насочат към интерфейс с различни мозъчни части, които могат да са по-слабо засегнати или не толкова податливи на развитието на болестта, е мнението на Чанг.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Те са провели два изследвания, като при едното са наблюдавани обещаващите възможности на мозъчно-компютърните интерфейси за възстановяване на речта при парализирани пациенти.
Данните са публикувани в изданието New England Journal of Medicine.
Те дават "убедителни нови доказателства за бърз клиничен напредък при практическите приложения на устройства за възстановяване на комуникацията след парализа", пише в придружаваща редакционна статия д-р Едуард Чанг, неврохирург от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Той не е участвал в изследванията.
"Блекрок нюротек", "Медтроник", "Синкрън" и "Нюралинк" на Илон Мъск са сред компаниите, които работят за комерсиализиране на мозъчно-компютърни интерфейси, отбелязва Ройтерс.
Всяко от двете проучвания включва по един пациент с АЛС - мъж и жена. При хората, страдащи от това заболяване, известно и като болест на Лу Гериг, се наблюдава прогресивна дегенерация на нервните клетки в гръбначния и главния мозък.
Единият пациент е 45-годишен мъж със сериозни затруднения при говора. Той може да бъде разбран само от човека, който се грижи за него и с когото общува със средна скорост от около седем думи в минута, казват изследователите. Скоростта на разговорния английски език е приблизително 160 думи в минута, отбелязва Ройтерс.
Изследователите имплантират четири микроелектродни устройства, произведени от Blackrock Neurotech, които записват невронната активност в областите на мозъка, свързани с езика и речта чрез 256 интракортикални електрода - много повече, отколкото са били насочени в предишни проучвания.
Софтуерът за декодиране може да научи редки думи и да бъде обучаван бързо и да се пренастрои онлайн, което също не е показвано досега, казва Чанг.
На втория ден от използването на дешифратора пациентът общува, като използва речник от 125 000 думи, сочат данни от проучването, цитирано от Ройтерс.
Декодираните думи са показвани на екрана и след това са вокализирани с помощта на софтуер за преобразуване на текст в реч, създаден да звучи като гласа отпреди заболяването да се развие.
Пациентът, участващ във второто изследване, е жена на 58 години, която е получила по-примитивен имплант седем години по-рано. Използваното устройство на "Медтроник" функционирало добре шест години и е позволявало на жената да общува с помощта на кликове.
Когато използването му станало невъзможно, не е открита техническа неизправност. Вместо това, прогресиращата атрофия на мозъка на пациентката "направи интерфейса мозък-компютър неефективен след години на успешна употреба", казват изследователите.
Бъдещите усилия на специалистите може да се насочат към интерфейс с различни мозъчни части, които могат да са по-слабо засегнати или не толкова податливи на развитието на болестта, е мнението на Чанг.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
