Съществуват много митове за Нобеловата награда за мир. Гейр Лундестад, секретар на норвежкия Нобелов комитет, който присъжда наградата, представя за Асошиейтед прес някои от най-честите заблуди. Ето някои от тях:
Твърди се, например, че наградният комитет разгласява списък със селектираните кандидати. Истината е, че комитетът не съобщава имената на нито един от кандидатите и не разкрива информация за тях в продължение на 50 години.
Широко разпространено е и мнението, че кампания за даден кандидат може да повлияе на наградния комитет. Напротив, такава кампания би имала точно обратния ефект върху независимия комитет, който не желае да се влияе от обществото.
Друг мит е, че кандидатите могат да бъдат номинирани до последната минута. В действителност крайният срок за номиниране е осем месеца преди съобщението с точно определена дата - 1 февруари.
Всеки може да номинира личност или група за Нобеловата награда - не, въпреки че Нобеловият правилник разшири през 2003 г. списъка от хора, които могат да номинират. Сега това са бивши лауреати, настоящи и бивши членове на комитета и неговия персонал, членове на националните правителства и законодателни органи, университетски професори по право, теология, социални науки, история и философия, лидери на институти за изследване на мира и външните отношения и членове на международни съдилища.
Според друга заблуда, наградата може да бъде оттеглена, ако лауреатът не живее в съответствие със стандартите на наградата за мир. Такива условия не са предвидени. Разпространен е и митът, че наградата може да бъде присъдена посмъртно. Това е изключение и се е случвало само веднъж, през 1961 г., когато бившият генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал в самолетна катастрофа в Африка, получава наградата посмъртно.
Смята се още, че наградата се връчва, за да се признаят усилията за мир, човешки права и демокрация само ако са били успешни. Много по-често обаче тя се присъжда, за да се насърчат лауреатите да доведат усилията си докрай понякога в критични моменти.
Сред носителите на Нобеловата награда за мир са бившият финландски президент Марти Ахтисаари (2008 г.), основателят на банката "Грамин банк" Мухамад Юнус (2006 г.), бившият американски президент Джими Картър (2002 г.), бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан (2001 г.), мианмарската опозиционна лидерка Аун Сан Су Чжи (1991 г.). (БТА)
