Днес за католиците е Разпети петък, а за протестантите и един от най-важните празници. Разпети петък се свързва и с Великденските пости.
Великденските пости датират от шести век след Христа. Тогава християните решили да последват примера на своя Господ Бог и Учител и в продължение на четирийсет дни да постят. Това било същевременно и подготовка за Великден и за Възкресение Христово. Германският теолог и специалист по народните обичай Манфред Бекер-Хуберти обяснява:
„По онова време още не са можели да консервират хранителни продукти. Нямали са нито хладилници, нито дълбоко замразяване, така, за да не изхвърлят храна, е трябвало всичко да изяждат. Точно преди постите добре са си похапвали, а с песни и танци са улеснявали храносмилането.”
Три лудешки карнавални дни си позволявали християните, преди да влязат в 40-дневните пости, през които не хапвали никакво месо, мляко, яйца, сирене и не докосвали никакво вино. Три дни, през които се отдавали не само на разюздано чревоугодие и пиянство, но и карнавално се превъплъщавали в ролите на онези, които смятали за най-страшните врагове на християните: дяволите, вещиците и демоните. Вярвало се, че дните в навечерието на Великденските пости са под знака на плътта. Точно обратното важи за самите пости, които се смятат за време на духовното възвисяване. Още по време на Средновековието за всеки християнин било въпрос на чест да спази постите по всички църковни правила.
„Едни хора обаче се изхитрили и поискали от папата да провери дали определени храни и напитки нарушават постите или не. Примерно, дали през Великденските пости може да се яде шоколад и да се пие бира. Но нали пътят до Рим е дълъг, а продуктите лесно се развалят – когато пратениците пристигнали в Рим, донесеното от тях вече не ставало за нищо, така че папата позволил да се консумира по време на постите.”
Християните рядко са проявявали такава изобретателност, както по отношение на постите. Успели да наложат не само шоколада и бирата, но дори патешкото месо, причислявайки гмуркащите се патици към рибите, които са позволени. От различни рибни суровини пък успявали да направят невероятно вкусни колбаси.
В края на краищата Мартин Лутер сложил край на цялото това лицемерие, популярно сред неговите братя и сестри по вяра. Той казал, че изобщо не е необходимо да се пости цели 40 дни, че е излишен и карнавалът, предшестващ постите. Естествено, това никак не се харесало на католиците и те отвърнали на удара.
„На Разпети петък католиците белосвали къщите си. Тогавашните къщи с външен гредоред, трябвало да се варосват поне веднъж годишно. Католиците нарочно избрали този ден, защото това е важен празник на протестантите. Католиците дори излизали на полето на Разпети петък, за да демонстрират пред протестантите колко малко ценят празника им.” Слава Богу, всичко това е минало.
Днес католици и протестанти постят и празнуват заедно на карнавала, предхождащ постите, вероизповеданието изобщо не играе роля. А преди 25 години Протестантската църква стартира акцията си „седем седмици без”, с което всъщност отново въведе постите сред своите последователи. Всяка година близо два милиона протестанти участват в това седемседмично доброволно лишение. Сред тях е и теоложката Ане Браун-Шмит.
„Смятам, че човек може в продължение на седем седмици да живее по-критично и да се опита да коригира собствения си начин на живот в рамките на този ограничен период. И друго. Постите са част от общата и много силна напоследък тенденция към дирене на духовното начало. Седемте седмици до Великден предлагат отлична възможност да живееш по един богоугоден начин.”
С други думи: да постиш означава нещо много повече, отколкото просто да се откажеш от храната. Не случайно тази година акцията на Протестантската църква е под мотото „Седем седмици без скъперничество”. С това протестантите припомнят за един от основните принципи на Великите пости: давай на бедните онова, което си спестил през постите. (Дойче Веле)
