Кипър е на ръба на финансовото оцеляване, след като парламентът в Никозия отложи за утре приемането на спорен законопроект за облагане на депозитите в банките. Това е ключово условие от страна на Евросъюза за отпускането на спасителен пакет в размер на 10 милиарда евро за местната икономика. Безпрецедентното искане от страна на Брюксел предизвика паника в малката островна държава, където трети ден пред банкоматите се вият дълги опашки.
Европейският съюз се приготвя за банков хаос в часовете преди ключов вот в кипърския парламент, който ще реши дали да одобри закон, който ще позволи на правителството в Никозия да присвои част от всички банкови депозити в страната. Безпрецедентното предложение създаде паника в средиземноморската държава и създалата се полемика предизвика отлагане на парламентарния вот, който ще се проведе утре след преразглеждането на плана.
Предложеният проектозакон е част от условията, възложени на Кипър от Европейския съюз, в замяна за спасителен пакет в размер от 10 милиарда евро - от общо 17 милиарда, за които изправеното пред фалит кипърско правителство беше помолило. Новината, че Никозия търси правото да посяга на личните спестявания на гражданите и пребиваващите в страната, беше посрещната с шок из целия Европейси съюз. Заглавието на първа страница на британския таблоид "Дейли мейл" гласеше - "Великият европейски банков грабеж".
Кипърски граждани се редяха пред банкомати из цялата държава, след като беше оповестен законопроектът, според който всички банкови сметки в страната ще бъдат облагани с минимум 6,75%. Сметки, съдържащи повече от 100 000 евро, ще бъдат облагани 9,9% - предлагат министрите. След породилата се паника в страната, правителството отложи парламентарния дебат за утре на обяд, с планувания вот за късния следобед. Кипърски граждани се редяха пред банкомати из цялата държава, след като беше оповестен законопроектът, според който всички банкови сметки в страната ще бъдат облагани с минимум 6,75%.
Гръцкият премиер Антонис Самарас заяви, че Атина е солидарна с Кипър: "И двете ни държави ще се завърнат със силните си икономики. Щом запазим вярата, и двете ще излезем от тази криза по-силни от преди нея," каза Самарас.
Създалата се ситуация води началото си от средата на 2011-а. Според финансови експерти, банковият сектор в Кипър е непропорционално голям в сравнение с държавната икономика, като банките в страната са били особено силно повлияни от взаимоотношенията си с банковата система в Гърция.
Москва изрази своето недоволство към предложените от Брюксел условия за спасителния пакет, тъй като голяма част от парите в кипърската банкова система са руски. Руският президент Владимир Путин заяви, че предлаганият облог е несправедлив и слага началото на опасен прецедент. От Кремъл обясниха, че са обмисляли да увеличат и удължат техен вече съществуващ спасителен пакет на Кипър, в размер на 2,5 млрд евро. За момента обаче, Москва няма да предприема действия, обясни руският финансов министър Антон Силуанов, и ще преосмисли и евентуално преструктурира предложението си, тъй като Брюксел не се е съветвал с Москва, предлагайки своя пакет.
