Корените на напрежението между САЩ и Иран са дълбоки и исторически. След Ислямската революция през 1979 г. Техеран се превръща в ключов противник на Вашингтон в Близкия изток, а отношенията често минават през периоди на остро противопоставяне, санкции и взаимно недоверие.
През последните години фокусът на напрежението се премести върху иранската ядерна програма. След излизането на САЩ от ядреното споразумение още през 2018 г. иранският отказ да се съобразява изцяло със задълженията към Международната агенция за атомна енергия доведе до поредица от кризисни моменти.
Ескалация в последно време
Към момента напрежението между Съединени американски щати и Иран се характеризира с контролирана ескалация, а не с открита война. И двете страни демонстрират готовност за твърд отговор, но избягват директен широкомащабен военен сблъсък.
Вашингтон продължава политиката на санкционен натиск и военно присъствие в региона на Персийския залив, като официалната позиция остава, че целта е възпиране на иранската ядрена програма и защита на съюзниците. От своя страна Техеран залага на асиметрични инструменти — регионални съюзници и прокси-групи в Ирак, Сирия и Ливан, както и демонстративни военни учения.
Особено чувствителна точка остава Ормузки проток — стратегически коридор, през който преминава значителна част от световния петрол. Всяка заплаха за корабоплаването там би имала незабавен икономически ефект върху глобалните пазари.
Паралелно с това дипломатическите канали не са напълно прекъснати. Макар официалният диалог да е ограничен, чрез посредници се сондират възможности за ограничаване на напрежението, особено по ядреното досие.
Ударите на САЩ по ирански ядрени обекти като Натанз, Фордо и Исфахан доведоха до кратки, но сериозни военни реакции в региона и мобилизация на военни сили от двете страни.
Основни фактори за напрежението още са:
Регионални съюзи и proxy-групи
Иран подкрепя различни въоръжени групировки в Ирак, Сирия и Ливан, което често води до сблъсъци със сили, подкрепяни от САЩ и Израел.
Икономически и стратегически интереси
Стратегическото значение на Ормузкия проток — през който минава значителна част от световния петрол — прави всяко напрежение особено чувствително за пазарите, енергийната сигурност и глобалната икономика.
Вероятна ли е пълномащабна война?
Анализаторите са разделени. Според някои продължаващото военно присъствие и демонстрации на сила от страна на САЩ — включително изпращането на големи военни групи — увеличават риска от случайна или умишлена ескалация.
Други експерти смятат, че и двете страни са склонни да избягват пълномащабен конфликт, който би имал тежки икономически и стратегически последици, включително възможно затваряне на Ормузкия проток и широкомащабни удари в региона.
Дипломация и преговори
Въпреки острите изказвания от двете страни, има опити за дипломатически диалог, включително медиирани срещи чрез трети страни, а Иран е изразил някаква готовност за преговори по ядрената програма.
Напрежението между Съединени американски щати и Иран остава високо, но днес няма признаци за пряк военен сблъсък. Вместо това двете страни водят дипломатическа игра зад кулисите. В Женева се провежда втори кръг преговори, посредничени от Оман, където иранският екип обсъжда ядрената програма с представители на Международната агенция за атомна енергия, а след това се среща и с американски дипломати.
И двете страни демонстрират желание за диалог: САЩ настояват за контрол над ядрените амбиции на Техеран, без да търсят сваляне на ръководството му, докато Иран е готов да обсъди частично облекчаване на санкции срещу конкретни отстъпки. Въпреки това атмосферата остава крехка – военните присъствия в региона и историческото недоверие между страните поддържат напрежение, което всеки инцидент може да ескалира.
На пазарите на петрол и глобалната икономика се следят всяка дума и всяко движение – малки сигнали за намаляване на напрежението се отразяват положително, но все още рискът от инцидент или ограничен сблъсък остава. В общи линии, ситуацията днес е на ръба между дипломатическа деескалация и потенциална ескалация, като надеждата е, че преговорите ще продължат и ще предотвратят пълномащабен конфликт.
