Хърватия става днес 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъединява към европейския валутен съюз и пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.

Страната, член на ЕС от 2013 година, прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. Заедно с България тя влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години.

През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха окончателно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе определен обменният курс, при който куната ще бъде заменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро.
На Загреб му останаха на разположение няколко месеца, за да да подготви практическите аспекти за смяната на валутата.

За да приеме еврото, Хърватия трябваше да изпълни критерии за стабилност на цените и валутния курс, стабилни държавни финанси и умерени дългосрочни лихвени проценти.

През отиващата си година Хърватия успя да преодолее и последното препятствие по пътя си към пълна евроинтеграция – в началото на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правосъдие и вътрешни работи за членството на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични проверки, в което влизат 22 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото заседание на Съвета обаче Австрия се противопостави на приемането на Румъния и България, която не получи подкрепа и от Нидерландия, заради притеснения свързани с организираната престъпност, незаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия заяви, че и трите страни кандидатки за Шенген вече отговарят на необходимите критерии за присъединяване, като Европейският парламент също даде подкрепата си. 

От първия ден на Новата година Хърватия премахва общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 заради някои технически детайли. Загреб също така ще започне да издава шенгенски визи и ще може да използва пълноценно Шенгенската информационна система.

 
София Ангелова/БТА