Гърция е готова да се раздели с някои от най-големите си съкровища, за да "запълни празнотата" в Британския музей, ако мраморите от Партенона бъдат събрани отново в Атина, заяви министърът на културата на страната.
В разговор с "Гардиън" в края на съдбоносната година за кампанията за връщане на шедьоврите от пети век преди Христа Лина Мендони обеща, че почитаните гръцки галерии на лондонската институция никога няма да останат празни.
"Нашата позиция е ясна", каза тя. "Ако скулптурите бъдат събрани отново в Атина, Гърция е готова да организира ротационни изложби на важни антични предмети, които да запълнят празнотата."
Запитана дали Лондон е поискал конкретни творби, министърката, която е класически археолог по образование, настоя, че продължаващите дискусии не са обхванали "конкретни артефакти".
За първи път обаче тя даде представа докъде е готова да стигне Атина, за да компенсира Британския музей за отказа от скулптурите, които се смятат за връх в изкуството на класическата епоха, като заяви, че всички антики, изпратени в Обединеното кралство, също ще бъдат привлекателни за публиката.
"Те ще запълнят празнотата, ще поддържат и постоянно ще подновяват интереса на международните посетители към гръцките галерии на Британския музей", каза министърът на културата, въпреки че предупреди, че "всяко споразумение и всички негови подробности ще трябва да бъдат в съответствие с гръцкия закон за културното наследство".
Откакто бе лансирана идеята за културен обмен, скоро след като дясноцентристката партия "Нова демокрация" на министър-председателя Кириакос Мицотакис спечели властта през 2019 г., се появиха спекулации, че в замяна на мраморите във Великобритания могат да бъдат изпратени съкровища, включително маската на Агамемнон - златната погребална маска, описвана от някои историци като "Мона Лиза на праисторията".
В значителна промяна от ожесточението, което доминираше в най-дългогодишния културен спор в Европа, двете страни започнаха да говорят за "партньорство", което би могло да предложи "печелившо" решение за разрешаване на спора.
Джордж Озбърн, председател на Британския музей, в отговор на стремежа на Атина да обедини мраморите, изглежда по-решен да се заеме с проблема от всеки свой предшественик.
Той е първият председател на музея, който публично признава спора около присъствието на антиките в Британския музей. Музеят ги купува през 1816 г. от фалиралия лорд Елджин, бивш посланик в Османската империя, който сам ги изнася от храма на Партенона и от други места на Акропола в Атина с помощта на триони за рязане на мрамор.
Бившият канцлер неведнъж през тази година е намеквал, че може да се стигне до компромисно решение.
"Искаме да създадем истинско партньорство", заяви Озбърн пред депутатите от комисията по култура, медии и спорт през октомври. Такова, което би означавало предмети от Гърция да идват тук, предмети, които потенциално никога не са напускали Гърция и със сигурност никога не са били виждани преди, и предмети от колекцията на Партенона, които потенциално пътуват до Гърция".
Той обеща, че разговорите, насочени към осигуряване на заемно споразумение, ще продължат, въпреки дипломатическия отзвук, който последва отказа на британския министър-председател Риши Сунак да се срещне с Мицотакис през ноември.
Колекцията на Британския музей включва почти половината от 160-метровия фриз на Партенона, изобразяващ процесията към храма на Панатенейския фестивал в чест на богинята-войн Атина, както и 15 скулптурни пана и 17 педантични фигури, които са били част от уникалната му украса.
Мендони, който неведнъж е заявявал, че Гърция не може да обсъжда заемането на съкровища, които изобщо са били ограбени, добави: "Партен
онът, паметник на световното културно наследство, със своето универсално значение изисква своята цялост на мястото, където са били изваяни скулптурите и заради причините, които са го създали."
Тя отрече, че идеята за създаване на филиал на Британския музей в музея на Акропола, специално изграден за излагане на статуите, отново е на дневен ред. "Не е имало такова обсъждане", каза тя.
Макар че Мицотакис заяви, че напредъкът е по-бавен, отколкото му се иска, много гърци смятат, че поне моралният аргумент за връщането на мрамора е спечелен. Проучване на YouGov, публикувано през юли, показа, че 64 % от хората в Обединеното кралство вече подкрепят репатрирането.
Някои коментатори изтълкуваха носенето на цветовете на Гърция от крал Чарлз по време на изказването му на срещата на върха за климата в КОП28 този месец като изявление на одобрение за връщането на мрамора в страната, в която е роден баща му.
На въпроса дали Гърция е изключила възможността да предприеме съдебни действия срещу Британския музей в момент, когато все повече спорни предмети се връщат в страните им на произход, гръцкият министър на културата каза, че правителството ще продължи "да използва пълноценно възможностите, които предлагат диалогът и културната дипломация".
Запитана дали смята, че на британците не е била казана истината за Елджин и за обстоятелствата, при които са придобити мраморите, тя се позова на Хю Хамърсли, депутат от XIX в., който през 1816 г. заявява пред Камарата на общините, че решението на британското правителство да придобие скулптурите от шотландския дипломат е "акт на разхищение".
Но Мендони говори и за положителното настроение, което стои зад голямата "национална кауза" на Гърция.
"Дори хора, които години наред се противопоставяха на връщането на скулптурите в Гърция, сега подкрепят нашето искане", каза тя. "Ако не бях оптимист, нямаше да работя с плам и вяра за националната кауза за повторното събиране на скулптурите в музея на Акропола тук, в Атина".
В разговор с "Гардиън" в края на съдбоносната година за кампанията за връщане на шедьоврите от пети век преди Христа Лина Мендони обеща, че почитаните гръцки галерии на лондонската институция никога няма да останат празни.
"Нашата позиция е ясна", каза тя. "Ако скулптурите бъдат събрани отново в Атина, Гърция е готова да организира ротационни изложби на важни антични предмети, които да запълнят празнотата."
Запитана дали Лондон е поискал конкретни творби, министърката, която е класически археолог по образование, настоя, че продължаващите дискусии не са обхванали "конкретни артефакти".
За първи път обаче тя даде представа докъде е готова да стигне Атина, за да компенсира Британския музей за отказа от скулптурите, които се смятат за връх в изкуството на класическата епоха, като заяви, че всички антики, изпратени в Обединеното кралство, също ще бъдат привлекателни за публиката.
"Те ще запълнят празнотата, ще поддържат и постоянно ще подновяват интереса на международните посетители към гръцките галерии на Британския музей", каза министърът на културата, въпреки че предупреди, че "всяко споразумение и всички негови подробности ще трябва да бъдат в съответствие с гръцкия закон за културното наследство".
Откакто бе лансирана идеята за културен обмен, скоро след като дясноцентристката партия "Нова демокрация" на министър-председателя Кириакос Мицотакис спечели властта през 2019 г., се появиха спекулации, че в замяна на мраморите във Великобритания могат да бъдат изпратени съкровища, включително маската на Агамемнон - златната погребална маска, описвана от някои историци като "Мона Лиза на праисторията".
В значителна промяна от ожесточението, което доминираше в най-дългогодишния културен спор в Европа, двете страни започнаха да говорят за "партньорство", което би могло да предложи "печелившо" решение за разрешаване на спора.
Джордж Озбърн, председател на Британския музей, в отговор на стремежа на Атина да обедини мраморите, изглежда по-решен да се заеме с проблема от всеки свой предшественик.
Той е първият председател на музея, който публично признава спора около присъствието на антиките в Британския музей. Музеят ги купува през 1816 г. от фалиралия лорд Елджин, бивш посланик в Османската империя, който сам ги изнася от храма на Партенона и от други места на Акропола в Атина с помощта на триони за рязане на мрамор.
Бившият канцлер неведнъж през тази година е намеквал, че може да се стигне до компромисно решение.
"Искаме да създадем истинско партньорство", заяви Озбърн пред депутатите от комисията по култура, медии и спорт през октомври. Такова, което би означавало предмети от Гърция да идват тук, предмети, които потенциално никога не са напускали Гърция и със сигурност никога не са били виждани преди, и предмети от колекцията на Партенона, които потенциално пътуват до Гърция".
Той обеща, че разговорите, насочени към осигуряване на заемно споразумение, ще продължат, въпреки дипломатическия отзвук, който последва отказа на британския министър-председател Риши Сунак да се срещне с Мицотакис през ноември.
Колекцията на Британския музей включва почти половината от 160-метровия фриз на Партенона, изобразяващ процесията към храма на Панатенейския фестивал в чест на богинята-войн Атина, както и 15 скулптурни пана и 17 педантични фигури, които са били част от уникалната му украса.
Мендони, който неведнъж е заявявал, че Гърция не може да обсъжда заемането на съкровища, които изобщо са били ограбени, добави: "Партен
онът, паметник на световното културно наследство, със своето универсално значение изисква своята цялост на мястото, където са били изваяни скулптурите и заради причините, които са го създали."
Тя отрече, че идеята за създаване на филиал на Британския музей в музея на Акропола, специално изграден за излагане на статуите, отново е на дневен ред. "Не е имало такова обсъждане", каза тя.
Макар че Мицотакис заяви, че напредъкът е по-бавен, отколкото му се иска, много гърци смятат, че поне моралният аргумент за връщането на мрамора е спечелен. Проучване на YouGov, публикувано през юли, показа, че 64 % от хората в Обединеното кралство вече подкрепят репатрирането.
Някои коментатори изтълкуваха носенето на цветовете на Гърция от крал Чарлз по време на изказването му на срещата на върха за климата в КОП28 този месец като изявление на одобрение за връщането на мрамора в страната, в която е роден баща му.
На въпроса дали Гърция е изключила възможността да предприеме съдебни действия срещу Британския музей в момент, когато все повече спорни предмети се връщат в страните им на произход, гръцкият министър на културата каза, че правителството ще продължи "да използва пълноценно възможностите, които предлагат диалогът и културната дипломация".
Запитана дали смята, че на британците не е била казана истината за Елджин и за обстоятелствата, при които са придобити мраморите, тя се позова на Хю Хамърсли, депутат от XIX в., който през 1816 г. заявява пред Камарата на общините, че решението на британското правителство да придобие скулптурите от шотландския дипломат е "акт на разхищение".
Но Мендони говори и за положителното настроение, което стои зад голямата "национална кауза" на Гърция.
"Дори хора, които години наред се противопоставяха на връщането на скулптурите в Гърция, сега подкрепят нашето искане", каза тя. "Ако не бях оптимист, нямаше да работя с плам и вяра за националната кауза за повторното събиране на скулптурите в музея на Акропола тук, в Атина".
