/ БГНЕС
Гръцкият парламент прие бюджета за 2019 г., първия след излизането на страната от международните спасителни програми, предаде ДПА. След петдневен дебат 154 депутати подкрепиха плана за разходи, а 143 гласуваха против, съобщи председателят на парламента.

Освен от депутатите от управляващата коалиция, законопроектът бе подкрепен от една независима народна представителка и от един депутат от малката партия Съюз на центристите. Всички останали парламентаристи гласуваха против, отбеляза АФП. Правителството на премиера Алексис Ципрас базира бюджета на прогноза за растеж от 2,5%. То също така очаква нивото на безработицата да с падне до 16,7% в края на 2019 г. спрямо 18,6% през септември тази година.

Правителството реши да се откаже от ново орязване на пенсиите, което беше предвидено в споразумение с кредиторите за началото на 2019 г. Очаква се стабилният растеж да поддържа първичния бюджетен излишък - като се изключат плащанията по дълга - над целта от 3,5% от брутния вътрешен продукт, изисквана от кредиторите.

Правителството на Гърция задели 1.4 млрд. евро за социално подпомагане

Преди вчерашното гласуване опозицията в парламента изрази недоволство от законопроекта. Лидерът на основната опозиционна партия "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис обвини премиера Ципрас, че работи в интерес на партията си, а не на страната. "Това ще ви е последният бюджет", закани се той. Но премиерът отхвърли критиките. "Успяхме. Днес имаме удоволствието да приемем първия бюджет след края на програмата за строги икономии", каза Ципрас.

Гърция излезе от третата си спасителна програма през август и сега се финансира сама, но остава под внимателно наблюдение. По време на осемте години мерки за икономии доходите на средния грък спаднаха рязко, което предизвика вълна от протести и стачки.

ЕС започва нови преговори с гръцките власти за дълга на страната

Публичният дълг на Гърция се повиши през 2018 г. до 335 млрд. евро (180,4% от БВП). Миналата година той беше 176,1%, но през 2019 г. се предвижда да намалее до 167,8%. Увеличаването на дълга се дължи основно на трите поредни заема на обща стойност 243,6 млрд. евро, които Гърция получи от европейските си партньори след разразяването на кризата през 2010 г.
БТА