Хуманитарните агенции повториха призивите си Израел да позволи да влязат повече палатки и спешно необходими доставки в Газа след първите силни зимни валежи. Организациите казват, че повече от четвърт милион семейства се нуждаят от аварийна помощ с подслон, съобщи Би Би Си.
„Ще загубим животи тази зима. Деца, семейства ще загинат“, казва Ян Егерланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците (NRC).
„Всъщност е толкова фрустриращо, че вече изгубихме толкова много решаващи седмици след приемането на мирния план на Тръмп, който каза, че хуманитарната помощ ще потече и че палестинците няма да продължат да страдат без нужда“, добави Егерланд.
С мнозинство от населението разселено от двугодишната разрушителна война, повечето жители на Газа сега живеят в палатки – много от тях импровизирани.
Те разчистваха след широко разпространените наводнения, причинени от зимна буря, започнала на 14 ноември.
Има страхове, че болести могат да се разпространят, тъй като дъждовната вода се е смесила с канализация.
„Децата ми вече са болни, и вижте какво се случи с нашата палатка“, каза Фатима Хамдона, плачейки под дъжда през уикенда, докато показваше пред журналист на Би Би Си локвите до глезените вътре в нейния временен дом в град Газа.
„Нямаме храна — брашното се намокри. Ние сме хора, които са унищожени. Къде да отидем? Няма подслон, в който да отидем сега“. Същото беше и в южния град Хан Юнис.
„Дрехите ни, матраците и одеялата бяха наводнени“, каза Нихад Шабат, докато се опитваше да изсуши вещите си там.
Нейното семейство спи в убежище, направено от чаршафи и одеяла.
„Притесняваме се, че пак ще ни наводни. Не можем да си позволим да купим палатка“, подчерта Шабат.
Неотдавнашен доклад на ООН установи, че в цяла Газа повече от 80% от сградите са разрушени, а в град Газа – 92%.
Според NRC – който отдавна ръководи т.нар. Shelter Cluster в Газа, съставен от около 20 неправителствени организации – около 260 000 палестински семейства, или около 1,5 милиона души, се нуждаят от аварийна помощ за подслон, без да имат основните неща, нужни за да преживеят зимата.
НПО-тата казват, че са успели да вкарат едва около 19 000 палатки в Газа откакто договореното с посредничеството на САЩ примирие между Израел и Хамас влезе в сила на 10 октомври.
Организациите казват, че имат 4 000 палета с помощ блокирани на границата. Доставки, които вече са закупени, в момента са блокирани в Египет, Йордания и Израел.
Ян Егерланд обвини за забавянето това, което нарича „бюрократично, военно, политизирано тресавище“, което „противоречи на всички хуманитарни принципи“.
През март Израел въведе нов процес на регистрация за хуманитарните организации, работещи в Газа, позовавайки се на съображения за сигурност. Той изисква те да предоставят списъци на своя местен палестински персонал.
Но хуманитарните организации казват, че законите за защита на данните в страните дарители им пречат да предоставят такава информация. Много предмети, включително колове за палатки, също са класифицирани като „двойна употреба“ от Израел — т.е. имат и военно, и цивилно предназначение — и влизането им е забранено или силно ограничено.
Координаторът на дейностите на правителството на Израел в териториите (COGAT) каза пред Би Би Си, че „през последните няколко месеца“ е координирал влизането на „близо 190 000 палатки и брезенти директно до жителите на ивицата Газа“.
Той заяви, че „в съответствие с условията на споразумението“ на примирието позволява „стотици камиони, превозващи храна, вода, гориво, газ, лекарства, медицинско оборудване, палатки и материали за подслон, да влизат в ивицата Газа всеки ден, в координация с ООН, международни организации, страни дарители и частния сектор“.
На 16 ноември COGAT написа в X: „Призоваваме международните организации да координират повече палатки и брезенти и други зимни хуманитарни доставки“.
Той каза, че работи с новия воден от САЩ Център за гражданско-военна координация (CMCC), създаден в южния Израел, както и с други международни партньори, за да планира „насочен хуманитарен отговор за предстоящата зима“.
Международните хуманитарни групи се надяват, че CMCC — който ще наблюдава прилагането на 20-точковия мирен план на Тръмп за Газа — ще помогне за облекчаване на ограниченията върху тяхната работа.
С предстояща конференция на външни донори за възстановяването на палестинската територия, която вероятно ще се проведе скоро в Египет, те казват, че основни материали за подслон трябва да бъдат допуснати, докато се разработват дългосрочни планове.
„Няма да е добре всички тези страни да се съберат в Кайро, за да обсъждат дългосрочно възстановяване за палестинците в голяма нужда, ако те умрат преди техните жилищни блокове да могат да бъдат възстановени“, казва Егерланд, който преди това бе координатор на хуманитарната помощ на ООН.
„Те имат нужда от палатка днес, не от обещание за жилищна сграда до плажа след пет години“. Палестинци казаха пред Би Би Си, че много палатки — внесени от международни агенции и донори от Персийския залив — са били откраднати и са налични на черния пазар в Газа.
Те твърдят, че с леко нарастване на предлагането цените са паднали от около 2700 долара (2330 евро; 2050 британски лири) преди примирието до около 900–1000 долара.
Има молби за международна помощ за по-справедливо разпределение на повече подслони.
„Надявам се всички да се присъединят към нас, за да сложим край на тази криза, през която живеем“, казва Алаа ал-Диргхали в Хан Юнис. „Палатките издържаха две години под слънцето и две години под дъжда, и не можаха да издържат този порой“.
„До този момент хората отново издигат тези счупени палатки, защото нямат алтернатива. Моля се на Бог онези, които раздават палатките, да ги дадат на тези, които наистина имат нужда. Крадат ги и ги продават на много висока цена“. В град Газа, Рами Деиф Аллах, който е разселен от Бейт Ханун, сушеше мокри матраци на слабото слънце, заедно с възрастната си майка и децата си.
Той заяви, че роднина му е дал водоустойчива палатка, но тя пак е била наводнена.
„Евакуирахме се около 11 пъти и нямаше безопасно място за нас, затова потърсихме убежище в тези скромни палатки, но всичко беше напразно. Когато дъждът дойде, те не можаха да ни защитят. Водата ни наводни отгоре и отдолу“, добави Ханун.
Както всички жители на Газа, Рами копнее за постоянен дом.
„Молим се тази война да приключи напълно и всички да се върнат в домовете си“, продължи Ханун. „Дори да не намерим къщите си изправени, със собствените си сили ще ги изградим отново. Тази ситуация да живеем по улиците е непоносима“.
