Франция гласува днес на първи тур на президентски избори, до голяма степен засенчени от войната в Украйна. Фаворити във вота са борещият се за втори мандат президент Еманюел Макрон и лидерката на партия "Национален сбор" Марин Льо Пен. Освен ако някой друг от 12-те кандидати не поднесе изненада, се очаква вторият тур да бъде повторение на дуела от 2017 г. между тях двамата.
Фаворит в социологическите проучвания от месеци, Макрон влезе твърде късно в предизборната кампания. Сега преднината му пред Льо Пен се топи и вече не е толкова невероятна победа на крайнодясната кандидатка, което би бил абсолютен прецедент в Петата република, пише Франс прес. Традиционно умерените партии от левицата и десницата във Франция образуват единен фронт срещу крайнодесни кандидати, имащи шанс да спечелят избори за висши държавнически постове.
Изборният процес
Франция е полупрезидентска република и държавният глава играе ключова роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от длъжност премиера и членовете на правителството, внася законопроекти и може да разпусне парламента. Избори за президент на Франция се организират на всеки пет години (до 2000 г. бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два последователни мандата съгласно конституционната поправка от 2008 г.
БТА
Кандидат за президент може да бъде всеки гражданин, навършил 23 години, който представи в Конституционния съвет (изпълняващ функциите на избирателна комисия) най-малко 500 подписа на застъпници, заемащи изборни длъжности - депутати, кметове, общински съветници - от не по-малко от 30 департамента или отвъдморски територии.
Президентът се избира на всеобщи преки избори по мажоритарна система. За победа в първи тур кандидатът е необходимо да получи абсолютно мнозинство от гласовете на избирателите. В цялата история на провеждането на преки избори за държавен глава нито един кандидат не е постигал такъв резултат. На втори тур отиват двамата кандидати, събрали най-много гласове.
БТА
Право да гласуват имат всички пълнолетни граждани на Франция, което към настоящия момент означава 48 милиона души от общо население около 67 милиона.
Вторият тур ще бъде на 24 април.
Предизборната кампания
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да организира голяма изборна вечер след обявяването на резултатите от първия тур. Това е перфектна илюстрация на липсата на интерес към вялата кампания, засенчена първо от ковид кризата, а след това от войната в Украйна, отбелязва АФП. Вместо това телевизията ще излъчи култова комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с факта, че "вкусовете и очакванията на зрителите са еволюирали" заради "увеличаването на предлагането" на дебати и коментари по новинарските канали.
Изборите във Франция винаги са предизвиквали големи вълнения, дебати и анализи до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и силно обезпокоена от конфликта в Украйна, вотът като че ли остана на втори план. Това кара социолозите да се безпокоят, че около 30 процента от избирателите няма да отидат въобще до урните, което би била рекордно ниска избирателна активност за първи тур на президентски избори в Петата република.
Кандидатите за президент
Еманюел Макрон
По време на първия си мандат Макрон, бивш инвестиционен банкер, намали данъците за корпорациите и богатите, улесни назначаването и уволняването на работници и похарчи повече от повечето европейски лидери, за да поддържа икономиката на страната си на повърхността по време на пандемията от ковид, припомня Ройтерс. Той отдавна настоява Европейският съюз да преследва по-агресивно интересите си и е начело на дипломатическите усилия на Европа за прекратяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от вълни от социални вълнения, породени от усещането, че той е откъснат от обикновените хора и безразличен към ежедневните им трудности.
Най-младият президент в историята на Франция, бившият министър на икономиката, който никога преди това не бе заемал изборна длъжност, се изкачи на върха през 2017 г. само на 39 години, като умело използва имиджа си на аутсайдер, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на традиционните партии. Според допитване на Френския институт за изследване на общественото мнение от 8 април Макрон ще получи най-голям дял от гласовете на първия тур (26,5 процента).
Марин Льо Пен
Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 г. тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 г. загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се опитва да изчисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от баща й - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като вече не се стреми към оттегляне от блока на единната валута на ЕС. Заявява, че иска да върне правомощията за вземане на решения на държавите членки на ЕС. По този начин Льо Пен разшири електората си сред умерените избиратели, но отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия "Републиканците" се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния спектър в началото на кампанията, Льо Пен изглеждаше сякаш притисната и от двете страни. Но напоследък рейтингът ѝ значително се повиши и проучванията показват, че е много вероятно тя да стигне до втория тур, а ако го направи, той ще бъде по-оспорван, отколкото през 2017 година. На първия тур тя ще вземе около 24 процента, показват последните социологически проучвания.
Жан-Люк Меланшон
Меланшон е единственият кандидат на левицата, който е сред първите петима претенденти в проучванията. Лидерът на крайнолявата партия "Непокорна Франция" обявява кандидатурата си за "народна" алтернатива, която да се противопостави на десницата. Той твърди, че ще замрази цените, ще увеличи заплатите и ще укрепи обществените услуги, за да увеличи покупателната способност на французите. Меланшон иска скъсване с икономическия либерализъм и налагане на по-високи данъци на богатите. Социолозите му дават около 17,5 процента.
Валери Пекрес
Ръководителка на региона Ил дьо Франс и бивша министърка, Пекрес се оприличава едновременно на Маргарет Тачър и Ангела Меркел, като казва, че съчетава политика на консенсус и реформаторски умения. Тя нарича себе си "Желязната лейди" на Франция. Ако спечели изборите, Пекрес, умерена представителка на консервативната партия "Републиканците", която направи завой надясно, ще бъде първата жена президент на Франция. Пекрес упреква Макрон, че е направил "дупка" в държавната хазна по време на пандемията. Заявява, че ще сложи край на 35-часовата работна седмица и ще вдигне пенсионната възраст от 62 на 65 години. За да намали заплахата от страна на крайната десница, тя засилили критиките си по отношение на имиграцията и исляма.
Ерик Земур
Писател и бивш водещ на токшоу, известен с крайнодесния си национализъм, Земур влезе с гръм и трясък в кампанията с поляризиращите си антиимиграционни и антиислямски изказвания. В началото социолозите смятаха, че той вероятно ще стигне до втория тур, но сега той се срина до четвърто-пето място. Син на алжирски евреи, Земур се представя като въплъщение на успешния следвоенен модел на интеграция на светска Франция. Описва Франция като някогашна велика страна, която е в дълбок упадък, а християнската цивилизация е заплашена от нарастващото влияние на исляма поради неконтролираната имиграция. 63-годишният Земур иска Франция да си върне контрола върху границите от Европа и казва, че трябва да се забрани френски деца да бъдат кръщавани Мохамед. Очаква се да получи около 9 процента от гласовете на първи тур.
Други кандидати
Списъкът на претендентите за президентския пост включва още кандидата на френските зелени Яник Жадо (4,5 на сто), комуниста Фабиен Русел (2,5 на сто), суверениста Никола Дюпон-Енян (1,5 на сто), кметицата на Париж от Френската социалистическа партия Ан Идалго (2 процента), левия Жан Ласал (2,5 на сто) и троцкистите Филип Путу (1 процент) и Натали Арто (0,5 на сто).
