Държавите от Европейския съюз се договориха днес да бъдат наложени санкции на 7 венецуелски държавни служители, обвинени в "изтезания", съобщи дипломатически източник за Франс прес. Това решение, взето от посланиците на 28-те членки на общността, трябва да бъде официално потвърдено от Съвета на министрите.
Така общият брой на високопоставените венецуелски служители със забрана за получаване на визи и замразени активи, стана 25. Посланиците се обявиха в полза на санкциите срещу служители от службите за сигурност и тайните служби заради случаи на "изтезания и други нарушения на човешки права", обясниха вчера дипломатически източници.
Венецуела стана първата държава от Латинска Америка, санкционирана от ЕС през 2017 г. Освен оръжейното ембарго, ЕС наложи през 2018 г. и санкции на 18 физически лица. През юли испанският министър на външните работи Жозеп Борел поиска ЕС да "санкционира" високопоставени длъжностни лица за предполагаеми изтезания, извършени срещу задържания войник Рафаел Акоста, който почина в болница.
Противниците на правителството в Каракас смятат, че ЕС трябва да увеличи натиска върху президента Николас Мадуро, чиито авоари бяха замразени от Вашингтон. Докато беше на посещение в Брюксел този месец, специалният представител на САЩ за Венецуела Елиът Ейбрамс призова ЕС да накаже повече венецуелски служители и разкритикува стратегията му.
Държавите от ЕС дадоха днес зелена светлина и за одобряването на санкции срещу режима в Никарагуа, в отговор на репресиите срещу гражданското общество и влошаването състоянието на върховенството на закона, предаде дипломатически източник. Предстои санкциите да бъдат одобрени от Съвета на министрите. Наказателните мерки не включват санкции срещу физически лица.
От 2006 г. Никарагуа е управлявана от бившия партизанин сандинист Даниел Ортега. От април 2018 г. страната е в дълбока политическа криза. Първият протест срещу реформа в социалното осигуряване прерасна в демонстрации с искане за оставка на президента, обвинен в установяване на диктатура от корумпирани и свързани помежду си лица, и за предсрочни избори.
Репресиите и политическото насилие в Никарагуа отнеха живота на повече от 325 души, а 2000 бяха ранени, повечето привърженици на опозицията, според правозащитни организации. Над 500 опозиционери бяха хвърлени в затвора, а десетки хиляди никарагуанци заминаха в изгнание. Санкциите са "инструмент за оказване на натиск" за "продължаване на националния диалог" в страната, обясни дипломатически източник в началото на септември.
Така общият брой на високопоставените венецуелски служители със забрана за получаване на визи и замразени активи, стана 25. Посланиците се обявиха в полза на санкциите срещу служители от службите за сигурност и тайните служби заради случаи на "изтезания и други нарушения на човешки права", обясниха вчера дипломатически източници.
Венецуела стана първата държава от Латинска Америка, санкционирана от ЕС през 2017 г. Освен оръжейното ембарго, ЕС наложи през 2018 г. и санкции на 18 физически лица. През юли испанският министър на външните работи Жозеп Борел поиска ЕС да "санкционира" високопоставени длъжностни лица за предполагаеми изтезания, извършени срещу задържания войник Рафаел Акоста, който почина в болница.
Противниците на правителството в Каракас смятат, че ЕС трябва да увеличи натиска върху президента Николас Мадуро, чиито авоари бяха замразени от Вашингтон. Докато беше на посещение в Брюксел този месец, специалният представител на САЩ за Венецуела Елиът Ейбрамс призова ЕС да накаже повече венецуелски служители и разкритикува стратегията му.
Държавите от ЕС дадоха днес зелена светлина и за одобряването на санкции срещу режима в Никарагуа, в отговор на репресиите срещу гражданското общество и влошаването състоянието на върховенството на закона, предаде дипломатически източник. Предстои санкциите да бъдат одобрени от Съвета на министрите. Наказателните мерки не включват санкции срещу физически лица.
От 2006 г. Никарагуа е управлявана от бившия партизанин сандинист Даниел Ортега. От април 2018 г. страната е в дълбока политическа криза. Първият протест срещу реформа в социалното осигуряване прерасна в демонстрации с искане за оставка на президента, обвинен в установяване на диктатура от корумпирани и свързани помежду си лица, и за предсрочни избори.
Репресиите и политическото насилие в Никарагуа отнеха живота на повече от 325 души, а 2000 бяха ранени, повечето привърженици на опозицията, според правозащитни организации. Над 500 опозиционери бяха хвърлени в затвора, а десетки хиляди никарагуанци заминаха в изгнание. Санкциите са "инструмент за оказване на натиск" за "продължаване на националния диалог" в страната, обясни дипломатически източник в началото на септември.
