Две последователни събития от последните дни завладяха медийното пространство и предизвикаха реакции от български и международни институции, пише Vesti.bg. Колко безопасно е всъщност Черно море за търговското корабоплаване?
На 5 октомври корабът „Royad Mammadov“, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, се запали и потъна извън териториалните води на Румъния. Румънските власти съобщиха за двама загинали и 11 спасени членове на екипажа.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че корабът е бил ударен от два руски дрона, но към момента на първоначалните съобщения румънските власти не бяха потвърдили причината за пожара.
На 6 октомври последва нов инцидент, съобщения за атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море край българския бряг доведоха до мащабна спасителна операция. По предварителни данни корабите ALFA WATAN и ABLE са били поразени, като единият е потънал, а екипажът на другия е бил евакуиран с помощта на българския ферибот DIOSCURIA. Информацията все още се развива и причините и извършителите предстои да бъдат установени.
Именно тези последни случаи са повод да погледнем назад.
Атаките срещу кораби с безпилотни средства не са ново явление в Черно море. Напротив, през последните години безпилотните системи постепенно се превърнаха в един от най-важните инструменти на войната в региона.
И това се случи по два различни начина:
1. Едната линия са морските дронове, малки безпилотни плавателни съдове, използвани от Украйна срещу руски военни кораби и впоследствие срещу танкери, свързвани с руския „сенчест флот“.
2. Другата са летателните дронове, използвани от Русия при атаки срещу украински пристанища и корабоплаването в близост до тях.
Така за няколко години Черно море се превърна в място, където граждански кораби могат да попаднат в непосредствена близост до военни действия, дори когато самите те не са страна в конфликта.
Черно море се превърна в своеобразна лаборатория за нов тип морска война. Безпилотни плавателни съдове и летателни апарати започнаха да атакуват военни кораби, петролни танкери и все по-често търговски плавателни съдове.
А това означава, че войната между Русия и Украйна вече има последици за хора, които не са част от нея, моряци, капитани и екипажи, които просто изпълняват курс през Черно море.
Всичко започна с военните кораби
Един от най-показателните моменти беше през февруари 2024 г.
На 1 февруари Украйна обяви, че е потопила руския ракетен кораб „Ивановец“ с морски дронове.
Киев публикува видео, на което се вижда как безпилотни плавателни съдове се приближават до кораба, след което следват няколко взрива. Американската агенция AP съобщи за случая и цитира западен разузнавателен източник, според когото е много вероятно корабът да е бил поразен именно от безпилотни надводни апарати.
Само две седмици по-късно последва нов удар.
Морските дронове дават на страна без голям надводен флот възможност да атакува далеч по-скъпи кораби. Те са сравнително малки, трудни за откриване и могат да бъдат управлявани дистанционно. Във военната логика това позволява да бъде използван евтин безпилотен апарат срещу кораб, чиято стойност е в пъти, а понякога и в десетки пъти, по-висока, съобщава AP.
„Цезар Куников“ - още един руски кораб потъва
Само две седмици по-късно последва нов голям удар.
На 14 февруари Украйна съобщи, че морски дронове са потопили големия руски десантен кораб „Цезар Куников“ край Крим.
Случаят беше отчетен и в американски правителствен доклад, който описва използването на безпилотни надводни съдове срещу руски военни кораби. Доклад на американския надзорен орган
Украинското военно разузнаване публикува видео, на което се виждат морски дронове, приближаващи кораба. Киев заяви, че плавателният съд е получил критични повреди в корпуса и е потънал.
Американският правителствен надзорен доклад за операцията Atlantic Resolve също отчете, че украинските сили са използвали безпилотни надводни съдове за унищожаването на руски военни кораби през първото тримесечие на 2024 г.
Следващият удар дойде през март.
„Сергей Котов“ - удар от три страни
На 5 март 2024 г. украинското военно разузнаване съобщи, че патрулният кораб „Сергей Котов“ е бил атакуван от морски дронове.
Според украинските данни корабът е бил атакуван от морски дронове Magura V5 край Керченския проток. Твърдението беше, че са нанесени удари по кърмата, левия и десния борд.
Reuters съобщи за атаката, но изрично отбеляза, че не е могъл независимо да потвърди украинската информация.
След военните кораби дойдоха танкерите
През 2025 г. характерът на атаките започна да се променя.
Една от най-значимите промени беше пренасянето на морската дронова война към търговското корабоплаване, особено към кораби, които Украйна свързва с износа на руски петрол и т.нар. „сенчест флот“.
На 29 ноември 2025 г. украинската Служба за сигурност съобщи, че морски дронове са атакували два петролни танкера, Kairos и Virat, в Черно море.
Според украинската страна двата кораба са били санкционирани и са пътували към Новоросийск, където е трябвало да бъдат натоварени с петрол.
Reuters съобщи, че на публикуваните кадри се виждат морски дронове, които се приближават към танкерите, последвани от силни експлозии.
AP също съобщи за атаките, като посочи, че Kairos е избухнал и се е запалил, а екипажът му е бил евакуиран от турските власти.
Атаките са извършени в близост до турското крайбрежие, в турската изключителна икономическа зона.
Това превърна атаката не само в проблем за Русия и Украйна, но и в дипломатически проблем за Турция.
Дрон удари турски кораб край Румъния, има загинали
„Дашан“ - третият танкер за две седмици
Само дни по-късно последва още един подобен случай.
На 10 декември 2025 г. украински морски дронове удариха танкера Dashan, докато той преминаваше през украинската изключителна икономическа зона към Новоросийск.
Reuters съобщи, че корабът е бил сериозно повреден при взривове в кърмовата част.
В този случай агенцията успява да потвърди самоличността на танкера, като сравнява конструктивните му особености с архивни изображения, а местоположението и датата са потвърдени чрез информация от украинската страна и данни от проследяването на кораба.
Според Reuters Dashan е бил под санкции на Европейския съюз и Великобритания и е бил свързван с т.нар. руски „сенчест флот“.
2026 г.: Опасността стига до обикновените търговски кораби
През 2026 г. рискът за обикновеното търговско корабоплаване се увеличава.
На 22 юни 2026 г. турското външно министерство потвърди, че турски кораб, плаващ под панамски флаг, е бил атакуван от безпилотен летателен апарат край украинското пристанище Черноморск.
При атаката са ранени двама турски граждани от екипажа.
Турция реагира остро, като заяви, че подобни атаки застрашават турските интереси и регионалната сигурност и призова за мерки за деескалация.
С други думи, вече не става дума само за кораби, които са свързвани с военни доставки или санкциониран петрол.
Рискът засяга и кораби, които извършват нормален търговски курс.
Golden Rose - пожарът след удар от дрон
На 22 юли 2026 г. последва още един показателен случай.
Украинската Държавна гранична служба съобщи, че морските ѝ подразделения са спасили екипажа на балкера Golden Rose, който е бил поразен от руски дрон в Черно море.
Според украинските власти ударът е попаднал в кърмовата част на кораба и е предизвикал голям пожар.
Всичките 16 членове на екипажа са били евакуирани. Украинската страна съобщи, че сред тях е имало граждани на Сирия и Египет и че няма ранени.
При удар по търговски кораб опасността не се изчерпва с пряката експлозия.
Пожарът, загубата на управление, повредата на корпуса и необходимостта от евакуация могат да превърнат един кораб, който просто преминава през Черно море, в плаваща аварийна зона, посочва Украинската Държавна гранична служба.
Nadezhda - удар близо до Новоросийск
На 4 август 2026 г. поредният инцидент показа, че рискът не е ограничен до украинската част на Черно море.
Товарният кораб Nadezhda е бил атакуван приблизително на 20 морски мили от руското пристанище Новоросийск.
Според информацията, цитирана от Reuters от турските морски власти, корабът е бил ударен от дрон, след което на борда е избухнал пожар.
И 22-мата членове на екипажа са били евакуирани в Русия, като трима са били сериозно ранени.
Случаят показва разширяването на зоната на риск.
Черно море вече не може да бъде разглеждано просто като пространство, разделено на „руска“ и „украинска“ опасна зона.
Безпилотните системи могат да достигнат до кораби на значително разстояние от брега, пише Reuters.
Атаките вече променят и поведението на корабособствениците
До края на лятото на 2026 г. последиците започнаха да се виждат не само в броя на атаките, но и в начина, по който корабите се движат.
При военните действия имената на корабите и държавите обикновено са на първо място, но зад тях стоят хора: капитани, механици, моряци и членове на екипажи, които често са граждани на различни държави.
Когато търговски кораб бъде ударен, за тях няма значение дали плавателният съд е свързан със санкции, с руския петролен износ или просто преминава през района.
1. Има пожар.
2. Има повреден корпус.
3. Има риск от експлозия.
Именно там седи въпросът дали ще успеят да напуснат кораба навреме.
Затова Международната морска организация (IMO) многократно призовава страните да не атакуват търговски кораби.
През декември 2025 г. организацията предупреди за опасностите за моряците, международното корабоплаване и околната среда.
През юли 2026 г. IMO отново осъди атаките срещу цивилни търговски кораби в Черно и Азовско море.
Reuters съобщи през септември, че някои търговски кораби започват да използват импровизирани средства за защита от дронове, мрежи, гуми, резервоари с вода и други конструкции.
Тези решения не са универсална защита и според експерти могат да бъдат ограничено ефективни срещу по-малки дронове, но са показателни за промяната в морската сигурност.
Самият факт, че търговски кораби започват да оборудват палубите си с импровизирани антидронови средства, показва колко необичайна е станала ситуацията. Това вече не е само военна технология. Това е фактор, който променя търговското корабоплаване, посочва Reuters.
Какво стои зад „сенчестия флот“
Терминът „сенчест флот“ се използва за мрежа от кораби, свързвани от западни правителства и украинските власти с превоз на руски петрол при заобикаляне на санкционни ограничения.
Това е и основният аргумент на Киев при атаките срещу някои от танкерите.
Украинската страна твърди, че тези кораби подпомагат финансирането на руската военна машина.
От друга страна, атаките срещу танкери създават по-широк риск за морската сигурност.
Най-опасната промяна - границата между фронт и търговски маршрут изчезва
Именно на този фон разглеждаме и последните инциденти.
Когато кораб потъне край Румъния, а ден по-късно се съобщава за нови удари в близост до българската икономическа зона, въпросът вече не е само какво се случва между Русия и Украйна.
Въпросът е докъде може да стигне опасността.
България има излаз на Черно море. По тези води преминават търговски кораби, танкери и други плавателни съдове. В близост са важни пристанища и инфраструктура, от която зависи икономиката на целия регион.
Затова всеки подобен инцидент неизбежно предизвиква реакция от българските институции.
Черно море е сравнително ограничено водно пространство. Това означава, че една атака може да бъде далеч от фронтовата линия и въпреки това да се случи в непосредствена близост до маршрутите на цивилното корабоплаване.
В началото на пълномащабната война Черно море беше бойно поле основно за военните сили.
Руският флот блокираше украинските пристанища, Украйна използваше ракети и морски дронове срещу руски военни кораби.
След това започнаха атаките срещу инфраструктурата, свързана с износа на петрол.
А сега под риск се оказват все повече цивилни търговски кораби.
И това има значение далеч извън Украйна и Русия.
Черно море е един от важните маршрути за износ на зърно, петрол и други суровини.
Всеки удар върху кораб може да означава:
- прекъсване на търговски маршрут;
- по-високи застрахователни разходи;
- риск за международните екипажи;
- забавяне на доставки;
- опасност от разлив на гориво или нефт;
- необходимост от спасителни операции;
- допълнително въвличане на крайбрежни държави като Турция, Румъния и България.
