Арктика е територия с екстремни условия, чието равновесие бе нарушено от глобалното затопляне, привлекателна с природните си ресурси, установени или предполагаеми. Страните, които граничат с нея, се събират в сряда и в четвъртък на среща в Рейкявик.
От географска гледна точка арктическата зона се простира от Северния полюс до Северния полярен кръг (66 градуса и 33 минути географска ширина). Тя включва Северния ледовид океан, северните региони на Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия, автономната датска територия Гренландия, Далечния север на Канада и Русия и част от Аляска в САЩ.
Развитието на живота там бе забавено от много ниските температури, които могат да паднат до минус 50 градуса по Целзий и късият ден през голямата част от годината (така наречените полярни нощи). В тундрата вирее оскъдна растителност.
През зимния период морският лед се възстановява, за да достигне през март площ от малко над 14 милиона квадратни километра. През лятото той се топи и намалява до 5, дори до 4 милиона квадратни километра през септември. Тенденция, която се ускорява с климатичните промени.
Населението на Арктика възлиза на около 4 милиона души, от които около 500 000 са коренно население - инуити (ескимоси), саами (лапландци), якути (сахалар) и малки народи в Северна Русия (ненци и алеути).
Освен осемте страни, граничещи с този район, в Арктическия съвет са представени и шест организации на коренното население.
Създаден през 1996 г., този съвет за регионално сътрудничество има за цел да насърчи "екологичните, икономическите и социалните аспекти на устойчивото развитие в региона".
Заседание на министрите на външните работи на страните членки на съвета се провежда на всеки две години.
Арктика, в която има над 21 000 известни животински или растителни видове, е една от последните диви природни зони. Но нейното биоразнообразие е застрашено от развитието на човешките дейности и покачването на температурите.
Глобалното затопляне е най-малко два пъти по-бързо от това на други места на планетата (така нареченото арктическо усилване) и то намалява площта на морския лед, една заплаха за емблематични видове като полярната мечка и тюлените.
Въздухът, ледът и водата взаимодействат в порочния кръг на затоплянето.
През 2019 г. и 2020 г. бяха установени нови температурни рекорди. Миналата година морският лед достигна втората си най-малка площ, регистрирана някога, след тази от 2012 г.
И ако топенето на морския лед не се отразява на нивото на океаните, то топенето на огромната ледена шапка на Гренландия поражда безпокойство. Нейното пълно изчезване ще доведе до покачване със седем метра на нивото на моретата.
Други обезпокояващи феномени са появата на големи горски пожари в отдалечени зони и топенето на вечната замръзналост (пермафроста), което освобождава значителни количества метан - газ с парников ефект, по-мощен от въглеродния двуокис.
Към Арктика се стремят не само граничещите с нея страни, но и по-отдалечени държави като Китай, който смята себе си за една почти арктическа държава.
Ускореното топене на ледовете прави по-достъпни залежите на въглеводороди, които се предполага, че се намират под морското дъно.
Русия превърна в приоритет разработването на природните ресурси в региона. Норвегия смята също, че Баренцово море крие над 60 процента от петролните залежи на страната, които предстои да бъдат открити, въпреки че досегашните сондажи дадоха разочароващи резултати.
Доналд Тръмп от своя страна даде концесии в петролния и газовия сектор в Аляска, най-голямата защитена природна зона в САЩ, но приемникът му Джо Байдън ги блокира.
Минните компании проявяват интерес към Гренландия, въпреки че новото й правителство ще сложи край на спорен проект за уранови мини и добив на редкоземни материали.
Всичко това води до териториални претенции, понякога за едни и същи територии.
Москва, Отава, Осло и Копенхаген поискаха разширяване на тяхното континентално плато отвъд изключителните си икономически зони от 200 морски мили, което би им предоставило права над и под морското дъно (но не и в самите води).
САЩ все още събират данни за предявяване на подобно искане, въпреки че не са ратифицирали Конвенцията на ООН за морското право.
След края на Студената война великите сили изгубиха интерес към Арктика, но сега отново възстановяват там военното си присъствие.
Ускореното топене на морския лед отваря нови морски пътища, които биха могли да играят все по-важна роля в международния обмен.
Русия залага на Североизточния морски път, за да свърже Европа с Азия, преминавайки край Сибир, и да отвори нови военни и научни бази.
От другата страна Северозападният път, по крайбрежието на Канада, позволява да се намали значително разстоянието между Атлантическия и Тихия океан.
От географска гледна точка арктическата зона се простира от Северния полюс до Северния полярен кръг (66 градуса и 33 минути географска ширина). Тя включва Северния ледовид океан, северните региони на Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия, автономната датска територия Гренландия, Далечния север на Канада и Русия и част от Аляска в САЩ.
Развитието на живота там бе забавено от много ниските температури, които могат да паднат до минус 50 градуса по Целзий и късият ден през голямата част от годината (така наречените полярни нощи). В тундрата вирее оскъдна растителност.
През зимния период морският лед се възстановява, за да достигне през март площ от малко над 14 милиона квадратни километра. През лятото той се топи и намалява до 5, дори до 4 милиона квадратни километра през септември. Тенденция, която се ускорява с климатичните промени.
Населението на Арктика възлиза на около 4 милиона души, от които около 500 000 са коренно население - инуити (ескимоси), саами (лапландци), якути (сахалар) и малки народи в Северна Русия (ненци и алеути).
Освен осемте страни, граничещи с този район, в Арктическия съвет са представени и шест организации на коренното население.
Създаден през 1996 г., този съвет за регионално сътрудничество има за цел да насърчи "екологичните, икономическите и социалните аспекти на устойчивото развитие в региона".
Заседание на министрите на външните работи на страните членки на съвета се провежда на всеки две години.
Арктика, в която има над 21 000 известни животински или растителни видове, е една от последните диви природни зони. Но нейното биоразнообразие е застрашено от развитието на човешките дейности и покачването на температурите.
Глобалното затопляне е най-малко два пъти по-бързо от това на други места на планетата (така нареченото арктическо усилване) и то намалява площта на морския лед, една заплаха за емблематични видове като полярната мечка и тюлените.
Въздухът, ледът и водата взаимодействат в порочния кръг на затоплянето.
През 2019 г. и 2020 г. бяха установени нови температурни рекорди. Миналата година морският лед достигна втората си най-малка площ, регистрирана някога, след тази от 2012 г.
И ако топенето на морския лед не се отразява на нивото на океаните, то топенето на огромната ледена шапка на Гренландия поражда безпокойство. Нейното пълно изчезване ще доведе до покачване със седем метра на нивото на моретата.
Други обезпокояващи феномени са появата на големи горски пожари в отдалечени зони и топенето на вечната замръзналост (пермафроста), което освобождава значителни количества метан - газ с парников ефект, по-мощен от въглеродния двуокис.
Към Арктика се стремят не само граничещите с нея страни, но и по-отдалечени държави като Китай, който смята себе си за една почти арктическа държава.
Ускореното топене на ледовете прави по-достъпни залежите на въглеводороди, които се предполага, че се намират под морското дъно.
Русия превърна в приоритет разработването на природните ресурси в региона. Норвегия смята също, че Баренцово море крие над 60 процента от петролните залежи на страната, които предстои да бъдат открити, въпреки че досегашните сондажи дадоха разочароващи резултати.
Доналд Тръмп от своя страна даде концесии в петролния и газовия сектор в Аляска, най-голямата защитена природна зона в САЩ, но приемникът му Джо Байдън ги блокира.
Минните компании проявяват интерес към Гренландия, въпреки че новото й правителство ще сложи край на спорен проект за уранови мини и добив на редкоземни материали.
Всичко това води до териториални претенции, понякога за едни и същи територии.
Москва, Отава, Осло и Копенхаген поискаха разширяване на тяхното континентално плато отвъд изключителните си икономически зони от 200 морски мили, което би им предоставило права над и под морското дъно (но не и в самите води).
САЩ все още събират данни за предявяване на подобно искане, въпреки че не са ратифицирали Конвенцията на ООН за морското право.
След края на Студената война великите сили изгубиха интерес към Арктика, но сега отново възстановяват там военното си присъствие.
Ускореното топене на морския лед отваря нови морски пътища, които биха могли да играят все по-важна роля в международния обмен.
Русия залага на Североизточния морски път, за да свърже Европа с Азия, преминавайки край Сибир, и да отвори нови военни и научни бази.
От другата страна Северозападният път, по крайбрежието на Канада, позволява да се намали значително разстоянието между Атлантическия и Тихия океан.
