Камъкът на съдбата, известен още като Камъкът от Скоун, е един от най-мощните символи на шотландската държавност и монархия. Преди 75 години той се превръща в център на една от най-дръзките и необичайни акции в съвременната британска история, когато четирима студенти от Университета в Глазгоу го открадват от Уестминстърското абатство в нощта срещу Коледа, съобщи Би Би Си.
Според студентите акцията не била шега, а политически акт. Те вярвали, че камъкът е бил незаконно отнет от Шотландия от английския крал Едуард I през 1296 г. и че мястото му не е под английския Коронован стол, а на шотландска земя. Камъкът – масивен блок от червен пясъчник с тегло около 150 килограма – е използван векове наред при коронациите на шотландските крале и се е смятал за символ на легитимната власт.
#blindguess #jeopardy
— Judy (@judyinNOLA) July 11, 2025
The Stone of Scone pic.twitter.com/Qob2wkzDF0
Откриването на кражбата предизвиква истински шок във Великобритания. Деканът на Уестминстърското абатство публично заклеймява деянието като светотатство, а медиите следят развитието почти в реално време. Би Би Си излъчва репортажи от мястото, показващи следите от влаченето на камъка през Ъгъла на поетите, където са погребани най-известните английски писатели. Полицията затваря границата между Англия и Шотландия за първи път от векове, а Скотланд Ярд започва мащабно издирване, включително претърсване на водоеми в Лондон.
Разследването насочва подозренията към шотландски националисти, особено след като върху Коронования стол са открити издраскани инициали „JFS“, тълкувани като „Справедливост за Шотландия“. Впоследствие става ясно, че зад акцията стоят Иън Хамилтън, Кей Матисън, Гавин Върнън и Алън Стюарт – млади активисти, свързани с движения за по-голяма автономия на Шотландия.
По време на изнасянето камъкът се разцепва на две части – инцидент, който почти проваля плана. По-малката част е изнесена с автомобил, управляван от Матисън, докато по-големият фрагмент е скрит временно в Англия, а по-късно тайно пренесен в Шотландия. Студентите се опасявали, че вековният камък може да се повреди от студа и влагата, след като дълго време е стоял на закрито.
След като и двете части са върнати в Шотландия, камъкът е реставриран от Бърти Грей – националистически политик и опитен каменоделец. В процеса на възстановяването става ясно, че камъкът е бил повреден още по-рано, вероятно при атентат на суфражетки в началото на XX век.
През април 1951 г. Камъкът на съдбата е оставен в разрушеното абатство Арброут – място с дълбоко историческо значение, където през 1320 г. е подписана декларация за правото на шотландците на самоуправление. Оттам той е върнат в Лондон от полицията, докато властите решават как да постъпят с извършителите.
В крайна сметка британското правителство решава да не повдига обвинения, за да не превърне студентите в национални герои. Камъкът отново е поставен под Коронования стол и през 1953 г. е използван при коронацията на кралица Елизабет II, излъчена по целия свят.
Десетилетия по-късно, през 1996 г., британският премиер Джон Мейджър официално връща Камъка на съдбата в Шотландия – жест, възприет като символично признание на шотландската идентичност. Днес камъкът се съхранява в Единбургския замък, но при условие, че ще бъде връщан в Лондон за всяка бъдеща коронация на британски монарх.
