Откъдето и да го погледнем, няма как да не започнем обзора си за месец юли с ЦСКА. В ретроспекцията ни за юни загатнахме за обстановката в „червения“ клуб, но кулминацията дойде именно през юли. В последните години четирите букви се превърнаха в синоним на драма, мъчение и пр. Именно такова беше съществуването на клуба от Борисовата градина – абсолютно мъчение. Собствениците от „Титан“ направиха всичко по силите си да занулят тотално най-титулувания български клуб. Интересно е, че бяха съвсем близо да го направят и да напишат най-срамната страница в историята му. ЦСКА бе на часове от фалит и запращането му в аматьорските дивизии на страната!
„Титан-ите“ упорито бутаха клуба към пропастта и отказваха да прехвърлят акциите преди началото на сезона, оправдавайки се с всевъзможни причини за пропадане на сделката. Появяваха се какви ли не групи и кръгове от бизнесмени, готови да издържат клуба, но като че ли всичко бе в сверата на приказките. Вариантът „Гриша Ганчев“ продължаваше да витае някъде и да дава надежда на редовия червен фен. Разиграха се какви ли не варианти с използванто на лиценза на различни клубове, като се стигна до там „Титан“ официално да обяви, че клубът няма да започне участието си в шампионата. Изпратено бе и официално писмо до УЕФА, с което централата бе уведомена, че клубът не може да участва е турнира на Лига Европа поради финансови проблеми.
Обявеният за спасител леганда на ЦСКА Христо Стоичков, който само преди дни бе взел акциите на клуба, показно хвърли кърпата и се отказа да навлиза по дълбоко в калта след проведени само няколко тренировки. От своя страна феновете на тима подготвяха своите шествия и протести срещу ръководството, в лицето на Димитър Борисов и Иво Иванов.
Малко по-малко на хоризонта обаче започна да се появява кошмарът за „червените“ привърженици Александър Томов. За една част от феновете Лупи бе невъзможен вариант, за други, макар и малка част, именно той, заедно със съименника си Тодоров, бяха спасението за армейците.
В крайна сметка именно те двамата се загърбиха с операцията „Спасяването на ЦСКА“ и трябва да им признаем, че успяха. Дни преди старта на шампионата и напускането на Стоичков, „отборът“, в който бяха останали няколко играчи, поддържаше форма с треньора Сашо Борисов. Може би един от най-силните ходове на двамата ръководители бе връщането на Стойчо Младенов на „Армията“. Въпреки екстремната ситуация в Борисовата градина, Младенов, с помощта на Томов и Тодоров, направи така, че ЦСКА да започне първенството на 20 юли. На всички беше ясно, че единствената цел бе тимът да стартира някакси участието в шампионата. И със задружни усилия, компромиси от треньори, футболисти и фенове – „червените“ оцеляха. Тактично Младенов се опита да свали напрежението, като при представянето си побърза да обяви годината като „оздравителна“ за ЦСКА. И не бе далеч от истината. В този си формат ЦСКА нямаше много пътища пред себе си.
Само два дни след първия си мач за сезона – 0:0 срещу Локо Пловдив на „Армията“ и задоволството на всички, че клубът е оцелял – „червените“ сами създадоха поредния скандал около себе си. Стойчо Младенов бе нападнат от бившия служител на клуба и приближен до „Титан“ Калоян Стоянов. Стигна се до арести и грозни сцени, като се наложи на Стоянов да прекара известно време в полицейския участък. В тези линии бе очертан месецът на ЦСКА.
По традиция сме свикнали винаги да сравняваме двата родни гранда, затова нека продължим обзора си за месец юли с Левски. „Червените“ със сигурност бяха пред прага на истонска глупост, но за радост на едни и за нещастие на други, съумя да я избегне в пълния й размер. Какво да кажем обаче за „сините“ водени от Ники Митов. Левски отново тръгна на европохода си с голяма кошница и присъщото самочувствие за всички по родните ширини. „Сините“ започнаха рано-рано европейската си одисея, но за съжаление толкова рано я и приключиха. Тимът от „Герена“ имаше чудесен късмет при жребия, който го противопостави на казахстанския Иртиш от Павлодар. Може би всички в „синия“ щаб подходиха доста високомерно към анонимния си съперник, което разбира се им изигра лоша шега. След 0:0 в първия мач в София, след който Тодор Батков заяви, че е оптимист“, Левски буквално катастрофира в Казахстан. Ники Митов и компания бяха тотално надиграни и закономерно загубиха с 0:2, с което приключи и обиколката им в Европа/Азия.
Между двата си евромача, на „Герена“ намериха време да направят и първата копка за строежа на новата клубна арена, която трябва да бъде готова за 100-годишния юбилей на „синия“ клуб през май 2014.
След резила в Павлодар, ръководството на Левски се опита да реагира светкавично и покани за старши треньор настанивка на Ботев Пловдив Станимир Стоилов. Легендата на „сините“ обаче отказа, за да продължи работата си при „канарчетата“. След отказа на Мъри, на „Герена“ акостира сръбският специалист Славиша Йоканович. Треньор със солидна визитка и солидна класа, но на никой не беше ясно дали сърбинът ще получи нужното време и спокойствие след фиаското на клуба на европейската сцена.
Паралелно с Левски своя поход из Стария континент след дългогодишно отсъствие започна и Ботев Пловдив. Задължително обаче трябва да отбележим, че отборът на Станимир Стоилов бе служебен участник в Лига Европа. „Канарчетата“ получиха правото да заемат мястото на ЦСКА, който самоволно отказа участие в надпреварата, въпреки че в миналия шампионат си бе спечелил това право. Съдбата изправи пловдивчани също срещу противник от Казахстан – ФК Астана. „Жълто-черните“ стартираха с победа 1:0 като гост, а в реванша на българска земя Ботев сгази своя противник с 5:0 и заслужено продължи напред в турнира. Следващият противник на пловдивчани се казваше Зрински Мостар, след който чакаше немският елитен Щутгарт. След равенство в първия мач, възпитаниците на Мъри Стоилов продължиха „приказката“, побеждавайки с 2:0 в Бургас. Както вече споменахме последваха два сблъсъка с тима от града на Мерцедес, които ще коменитраме утре.
Третият български представител в Лига Европа – Берое Стара Загора не успя да надскочи себе си срещу израелския Апоел Тел Авив. „Зелените“ отпаднаха от турнира след загуба с 1:4 в Стара Загора и равенство 2:2 в Тел Авив. Само няколко дни преди това, тимът на Петър Хубчев спечели Суперкупата на България побеждавайки шампиона Лудогорец във финала.
В средата на месеца разградчани също стартираха своя поход в Европа. Отборът на Ивайло Петев изтегли при жребия в Шампионската лига Слован Братислава. „Орлите“ бяха много близо до победен старт, но с два допуснати гола в заключителните минути на срещата в Братислава, Лудогорец падна с 1:2. Дни по-късно Лудогорец започна и родния шампионат, но го направи със зрелищен фалстарт – загуби от новака в А група Любимец.
Това не се хареса на собственика Кирил домусчиев, който отстрани Петев от треньорския пост в клуба. Ден по-късно на мястото на уволнения Петев бе назначен Стойчо Стоев. Промяната на кормилото на Лудогорец даде резултат и „орлите“ съумяха да отстранят Слован от Шампионската лига, въпреки поражението в първия двубой. Лудогорец бекатегоричен в реванша – 3:0.
И докато българските тимове се задоволяваха с мачове от предварителните кръгове на Лига Европа, както и началото на шампионата в А група, който този сезон стартира далеч по-рано заради промяна в регламента, в Европа трансферният прозорец все повече набираше скорост. Безспорно уелският национал Гарет Бейл предизвика небивал интерес, който в крайна сметка бе оправдан с рекорден трансфер в Реал Мадрид, като в касата на Тотнъм влязоха 100 млн. евро.
Извън футбола, сякаш по традиция волейболните ни национали отново заеха четвъртото в Световната лига. Възпитаниците на Камило Плачи за пореден път направиха отлично представяне на голям форум, но отново малко не им достигна до спечелването на медалите. Салпаров и компания загуби от Италия в спора за бронза, но с играта си показаха, че отдавна са сред най-големите в този спорт.
